1 M i sono messo poi a considerare tutte le oppressioni che si commettono sotto il sole; ed ecco, le lacrime degli oppressi, i quali non hanno chi li consoli; da parte dei loro oppressori c’è la violenza, mentre quelli non hanno chi li consoli.

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 P erciò ho stimato i morti, che sono già morti, più felici dei vivi, che sono vivi tuttora;

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 p iù felice degli uni e degli altri è colui che non è ancora venuto all’esistenza, e non ha ancora visto le azioni malvagie che si commettono sotto il sole.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 H o anche visto che ogni fatica e ogni buona riuscita nel lavoro provocano invidia dell’uno contro l’altro. Anche questo è vanità, un correre dietro al vento.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 L o stolto incrocia le braccia e divora la sua carne.

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 V ale più una mano piena, con riposo, che entrambe le mani piene, con travaglio e corsa dietro al vento.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 H o anche visto un’altra vanità sotto il sole:

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 u n tale è solo, senza nessuno che gli stia vicino; non ha né figlio né fratello, e tuttavia si affatica senza fine, i suoi occhi non si saziano mai di ricchezze. Non riflette: «Ma per chi dunque mi affatico e mi privo di ogni bene?» Anche questa è una vanità, un’ingrata occupazione.

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 D ue valgono più di uno solo, perché sono ben ricompensati della loro fatica.

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 I nfatti, se l’uno cade, l’altro rialza il suo compagno; ma guai a chi è solo e cade senza avere un altro che lo rialzi!

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 C osì pure, se due dormono assieme, si riscaldano; ma chi è solo come farà a riscaldarsi?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 S e uno tenta di sopraffare chi è solo, due gli terranno testa; una corda a tre capi non si rompe così presto.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 M eglio un ragazzo povero e saggio che un re vecchio e stolto che non sa più ascoltare i consigli.

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 È uscito di prigione per essere re: egli, che era nato povero nel suo futuro regno.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 H o visto tutti i viventi che vanno e vengono sotto il sole unirsi al ragazzo che doveva succedere al re e regnare al suo posto.

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 E ra immensa la moltitudine di tutti coloro alla cui testa egli si trovava. Eppure, quelli che verranno in seguito non si rallegreranno di lui! Anche questo è vanità e un correre dietro al vento.

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.