1 Т огава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 З атова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 Б езумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 Т огава изново видях <само> суета под слънцето.

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 П о-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 З ащото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 П о-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 З ащото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 В идях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 Н ямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.