1 Е то съдбите, които ще представиш пред тях.

Ето законите, които ще представиш пред тях.

2 А ко купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 А ко е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 А ко господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.

5 Н о ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,

6 т огава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

7 А ко някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.

8 А ко не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.

9 Н о ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

Но ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.

10 А ко си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.

11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Закон срещу насилието

12 К ойто удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.

13 Н о ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.

14 А ко, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.

15 К ойто удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

Който удари баща си или майка си, да бъде убит.

16 К ойто открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.

17 К ойто хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

Който кълне баща си или майка си, да бъде убит.

18 К огато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;

19 и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан - само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.

20 А ко някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.

21 О баче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.

22 А ко се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

23 Н о ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 о ко за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,

25 и згаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 А ко някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.

28 А ко вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

Ако вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 Н о ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

Но ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.

30 О баче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

Обаче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.

31 Б ило че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

Ако волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.

32 Н о ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

Но ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.

33 А ко отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

Ако някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 п ритежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

35 А ко волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

Ако волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.

36 Н о ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Но ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.