1 Г оспод говори още на Моисея казвайки:

Господ каза още на Моисей:

2 П освети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.

Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда между израелтяните - и човек, и животно; то е Мое.

3 Т огава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото Господ ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.

4 В ие излизате днес в месец Авив.

Вие излизате днес, в месец Авив.

5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде - земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.

6 С едем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на Господа.

7 Б езквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.

8 И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: <Това правя> поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

9 Т ова ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото Господ те изведе победоносно от Египет.

10 П рочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.

11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

А когато Господ те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,

12 т огава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа.

13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне <или яре;> и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

14 П осле, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;

15 п онеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.

16 Т ова ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже Господ ни изведе със силна ръка от Египет.

17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

18 Н о Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израелтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израелтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.

20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.

21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

И Господ вървеше пред тях - денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.

22 Т ой не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.