1 А з съм роза Саронова И долински крем.

Аз съм роза Саронова и крем в долината.

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

8 Г ласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

11 З ащото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

по смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

Възлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

17 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.