1 А ко се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

Ако се върнеш, Израелю, казва Господ, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен,

2 И <ако> в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на Господа!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

3 З ащото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

Защото така казва Господ на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни.

4 О брежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

Обрежете се на Господа и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. Пророчество за падението на Юдея

5 В ъзвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.

6 И здигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел.

7 Л ъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти <та да останат> без жители.

Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.

8 З атова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.

9 В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

В онзи ден, казва Господ, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят.

10 Т огава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата <им>.

Тогава казах: О, Господи Йехова! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.

11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята <духа> горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми - не за да отвее, нито да очисти.

12 Д а! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях.

13 Е то, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

Ето, като облак ще се издигне и колесниците му - като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени.

14 Е русалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

15 З ащото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:

Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:

16 О бявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове.

17 К ато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

18 Т воето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина - горчиво е, наистина - стигна до сърцето ти.

19 Ч реслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.

20 П огибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми - в един миг.

21 Д о кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?

22 З ащото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

23 П огледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

Погледнах към земята и, ето - тя беше пуста и празна; към небето - и нямаше светлината му.

24 П огледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

Погледнах към планините и, ето - трепереха, и всички хълмове се тресяха.

25 П огледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

Погледнах и, ето - нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали.

26 П огледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

Погледнах и, ето - плодородната страна беше пуста и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв.

27 З ащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса.

28 З атова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял <за него>, нито ще се отвърна от него.

Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.

29 О т шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.

30 А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти.

А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

31 З ащото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.