1 С лед това Езекия прати <човеци> по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да <ги поканят да> дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

След това Езекия прати хора по целия Израел и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог.

2 З ащото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

Защото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец.

3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

5 З атова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, <покана> да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

Затова решиха да прогласят по целия Израел от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израел и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израел, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израел, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

7 Н е бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

Не бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против Господа, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате.

8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

9 З ащото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

10 Т ака бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

11 Н якои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим.

12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.

13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

14 И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

Те станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон.

15 Т огава заклаха пасхалните <агнета> в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, <като я вземаха> от ръката на левитите.

И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните <агнета>, за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.

Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на Господа.

18 П онеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий Господ да бъде милостив към всеки,

19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е <очистен> според очистването <изискано> за светилището.

който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

20 И Господ послуша Езекия та прости {Еврейски: Изцели.} людете.

И Господ послуша Езекия и опрости народа.

21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, <пеещи> с <музикални> инструменти на Господа.

Така израелтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната <служба>. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

Езекия говорѝ насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.

23 Т огава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха <още> седем дни с веселие.

Тогава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

24 З ащото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

Защото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израел, и чужденците, надошли от Израелавата земя, които живееха в Юдея.

26 Т ака стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

Така стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израелевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.

27 С лед това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан <от Господа>, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.