1 З емният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 К акто на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 А ко съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.