1 人 在 世 上 豈 無 爭 戰 麼 ？ 他 的 日 子 不 像 雇 工 人 的 日 子 麼 ？

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 像 奴 僕 切 慕 黑 影 ， 像 雇 工 人 盼 望 工 價 ；

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 我 也 照 樣 經 過 困 苦 的 日 月 ， 夜 間 的 疲 乏 為 我 而 定 。

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 我 躺 臥 的 時 候 便 說 ： 我 何 時 起 來 ， 黑 夜 就 過 去 呢 ？ 我 盡 是 反 來 覆 去 ， 直 到 天 亮 。

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 我 的 肉 體 以 蟲 子 和 塵 土 為 衣 ； 我 的 皮 膚 才 收 了 口 又 重 新 破 裂 。

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 我 的 日 子 比 梭 更 快 ， 都 消 耗 在 無 指 望 之 中 。

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 求 你 想 念 ， 我 的 生 命 不 過 是 一 口 氣 ； 我 的 眼 睛 必 不 再 見 福 樂 。

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 觀 看 我 的 人 ， 他 的 眼 必 不 再 見 我 ； 你 的 眼 目 要 看 我 ， 我 卻 不 在 了 。

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 雲 彩 消 散 而 過 ； 照 樣 ， 人 下 陰 間 也 不 再 上 來 。

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 他 不 再 回 自 己 的 家 ； 故 土 也 不 再 認 識 他 。

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 我 不 禁 止 我 口 ； 我 靈 愁 苦 ， 要 發 出 言 語 ； 我 心 苦 惱 ， 要 吐 露 哀 情 。

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 我 對 神 說 ： 我 豈 是 洋 海 ， 豈 是 大 魚 ， 你 竟 防 守 我 呢 ？

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 若 說 ： 我 的 床 必 安 慰 我 ， 我 的 榻 必 解 釋 我 的 苦 情 ，

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 你 就 用 夢 驚 駭 我 ， 用 異 象 恐 嚇 我 ，

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 甚 至 我 寧 肯 噎 死 ， 寧 肯 死 亡 ， 勝 似 留 我 這 一 身 的 骨 頭 。

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 我 厭 棄 性 命 ， 不 願 永 活 。 你 任 憑 我 罷 ， 因 我 的 日 子 都 是 虛 空 。

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 人 算 甚 麼 ， 你 竟 看 他 為 大 ， 將 他 放 在 心 上 ？

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 每 早 鑒 察 他 ， 時 刻 試 驗 他 ？

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 你 到 何 時 才 轉 眼 不 看 我 ， 才 任 憑 我 咽 下 唾 沫 呢 ？

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 鑒 察 人 的 主 啊 ， 我 若 有 罪 ， 於 你 何 妨 ？ 為 何 以 我 當 你 的 箭 靶 子 ， 使 我 厭 棄 自 己 的 性 命 ？

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 為 何 不 赦 免 我 的 過 犯 ， 除 掉 我 的 罪 孽 ？ 我 現 今 要 躺 臥 在 塵 土 中 ； 你 要 殷 勤 地 尋 找 我 ， 我 卻 不 在 了 。

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.