1 “ Isn’t a man forced to labor on earth? Aren’t his days like the days of a hired hand?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 A s a servant who earnestly desires the shadow, as a hireling who looks for his wages,

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 s o am I made to possess months of misery, wearisome nights are appointed to me.

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 W hen I lie down, I say, ‘When shall I arise, and the night be gone?’ I toss and turn until the dawning of the day.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 M y flesh is clothed with worms and clods of dust. My skin closes up, and breaks out afresh.

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 M y days are swifter than a weaver’s shuttle, and are spent without hope.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 O h remember that my life is a breath. My eye shall no more see good.

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 T he eye of him who sees me shall see me no more. Your eyes shall be on me, but I shall not be.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 A s the cloud is consumed and vanishes away, so he who goes down to Sheol shall come up no more.

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 H e shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 “ Therefore I will not keep silent. I will speak in the anguish of my spirit. I will complain in the bitterness of my soul.

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 A m I a sea, or a sea monster, that you put a guard over me?

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 W hen I say, ‘My bed shall comfort me. My couch shall ease my complaint;’

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 t hen you scare me with dreams, and terrify me through visions:

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 s o that my soul chooses strangling, death rather than my bones.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 I loathe my life. I don’t want to live forever. Leave me alone, for my days are but a breath.

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 W hat is man, that you should magnify him, that you should set your mind on him,

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 t hat you should visit him every morning, and test him every moment?

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 H ow long will you not look away from me, nor leave me alone until I swallow down my spittle?

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 I f I have sinned, what do I do to you, you watcher of men? Why have you set me as a mark for you, so that I am a burden to myself?

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 W hy do you not pardon my disobedience, and take away my iniquity? For now shall I lie down in the dust. You will seek me diligently, but I shall not be.”

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.