1 “ At that time,” says Yahweh, “they shall bring out the bones of the kings of Judah, and the bones of his princes, and the bones of the priests, and the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem, out of their graves;

В онова време, казва Господ, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;

2 a nd they shall spread them before the sun, and the moon, and all the army of the sky, which they have loved, and which they have served, and after which they have walked, and which they have sought, and which they have worshiped: they shall not be gathered, nor be buried, they shall be for dung on the surface of the earth.

и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

3 D eath shall be chosen rather than life by all the residue that remain of this evil family, that remain in all the places where I have driven them,” says Yahweh of Armies.

И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва Господ на Силите. Грях и наказание

4 “ Moreover you shall tell them, ‘Yahweh says: “‘Shall men fall, and not rise up again? Shall one turn away, and not return?

При това им кажи: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

5 W hy then have the people of Jerusalem fallen back by a perpetual backsliding? They cling to deceit, they refuse to return.

И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат?

6 I listened and heard, but they didn’t say what is right. No one repents of his wickedness, saying, “What have I done?” Everyone turns to his course, as a horse that rushes headlong in the battle.

Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя.

7 Y es, the stork in the sky knows her appointed times; and the turtledove, the swallow, and the crane observe the time of their coming; but my people don’t know Yahweh’s law.

Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона Господен.

8 “ ‘How do you say, “We are wise, and Yahweh’s law is with us?” But, behold, the false pen of the scribes has worked falsely.

Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 T he wise men are disappointed. They are dismayed and trapped. Behold, they have rejected Yahweh’s word. What kind of wisdom is in them?

Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото Господне; и каква мъдрост има в тях?

10 T herefore will I give their wives to others, and their fields to those who shall possess them. For everyone from the least even to the greatest is given to covetousness; from the prophet even to the priest everyone deals falsely.

Затова ще дам жените им на други и нивите им - на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.

11 T hey have healed the hurt of the daughter of my people slightly, saying, “Peace, peace,” when there is no peace.

И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.

12 W ere they ashamed when they had committed abomination? No, they were not at all ashamed, neither could they blush: therefore they shall fall among those who fall; in the time of their visitation they shall be cast down, says Yahweh.

Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

13 “ ‘I will utterly consume them, says Yahweh: no grapes shall be on the vine, nor figs on the fig tree, and the leaf shall fade; and the things that I have given them shall pass away from them.’”

Напълно ще ги изтребя, казва Господ; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.

14 “ Why do we sit still? Assemble yourselves, and let us enter into the fortified cities, and let us be silent there; for Yahweh our God has put us to silence, and given us water of gall to drink, because we have sinned against Yahweh.

Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред Господа.

15 W e looked for peace, but no good came; and for a time of healing, and behold, dismay!

Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление - но, ето, смущение.

16 T he snorting of his horses is heard from Dan: at the sound of the neighing of his strong ones the whole land trembles; for they have come, and have devoured the land and all that is in it; the city and those who dwell therein.”

Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него.

17 “ For, behold, I will send serpents, adders among you, which will not be charmed; and they shall bite you,” says Yahweh.

Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва Господ.

18 O h that I could comfort myself against sorrow! My heart is faint within me.

Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.

19 B ehold, the voice of the cry of the daughter of my people from a land that is very far off: “Isn’t Yahweh in Zion? Isn’t her King in her?” “Why have they provoked me to anger with their engraved images, and with foreign vanities?”

Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

20 “ The harvest is past, the summer is ended, and we are not saved.”

Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.

21 F or the hurt of the daughter of my people am I hurt: I mourn; dismay has taken hold on me.

Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе.

22 I s there no balm in Gilead? is there no physician there? Why then isn’t the health of the daughter of my people recovered?

Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се подобри?