1 N ow in the twenty-fourth day of this month the children of Israel were assembled with fasting, and with sackcloth, and earth on them.

След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израелтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,

2 T he offspring of Israel separated themselves from all foreigners, and stood and confessed their sins, and the iniquities of their fathers.

Израелевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

3 T hey stood up in their place, and read in the book of the law of Yahweh their God a fourth part of the day; and a fourth part they confessed, and worshiped Yahweh their God.

През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

4 T hen Jeshua, and Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani, and Chenani of the Levites stood up on the stairs, and cried with a loud voice to Yahweh their God.

Тогава някои от левитите - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий - застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

5 T hen the Levites, Jeshua, and Kadmiel, Bani, Hashabneiah, Sherebiah, Hodiah, Shebaniah, and Pethahiah, said, “Stand up and bless Yahweh your God from everlasting to everlasting! Blessed be your glorious name, which is exalted above all blessing and praise!

После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.

6 Y ou are Yahweh, even you alone. You have made heaven, the heaven of heavens, with all their army, the earth and all things that are on it, the seas and all that is in them, and you preserve them all. The army of heaven worships you.

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

7 Y ou are Yahweh, the God who chose Abram, and brought him out of Ur of the Chaldees, and gave him the name of Abraham,

Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

8 a nd found his heart faithful before you, and made a covenant with him to give the land of the Canaanite, the Hittite, the Amorite, and the Perizzite, and the Jebusite, and the Girgashite, to give it to his offspring, and have performed your words; for you are righteous.

и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците - че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

9 “ You saw the affliction of our fathers in Egypt, and heard their cry by the Red Sea,

И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.

10 a nd showed signs and wonders against Pharaoh, and against all his servants, and against all the people of his land; for you knew that they dealt proudly against them, and made a name for yourself, as it is today.

Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

11 Y ou divided the sea before them, so that they went through the middle of the sea on the dry land; and you cast their pursuers into the depths, as a stone into the mighty waters.

Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините - като камък в силните води.

12 M oreover, in a pillar of cloud you led them by day; and in a pillar of fire by night, to give them light in the way in which they should go.

При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем - с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

13 “ You came down also on Mount Sinai, and spoke with them from heaven, and gave them right ordinances and true laws, good statutes and commandments,

Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;

14 a nd made known to them your holy Sabbath, and commanded them commandments, and statutes, and a law, by Moses your servant,

и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.

15 a nd gave them bread from the sky for their hunger, and brought water out of the rock for them for their thirst, and commanded them that they should go in to possess the land which you had sworn to give them.

Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.

16 “ But they and our fathers dealt proudly and hardened their neck, didn’t listen to your commandments,

Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

17 a nd refused to obey, neither were they mindful of your wonders that you did among them, but hardened their neck, and in their rebellion appointed a captain to return to their bondage. But you are a God ready to pardon, gracious and merciful, slow to anger, and abundant in loving kindness, and didn’t forsake them.

те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.

18 Y es, when they had made them a molten calf, and said, ‘This is your God who brought you up out of Egypt,’ and had committed awful blasphemies;

Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

19 y et you in your manifold mercies didn’t forsake them in the wilderness: the pillar of cloud didn’t depart from over them by day, to lead them in the way; neither the pillar of fire by night, to show them light, and the way in which they should go.

Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

20 Y ou gave also your good Spirit to instruct them, and didn’t withhold your manna from their mouth, and gave them water for their thirst.

И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.

21 “ Yes, forty years you sustained them in the wilderness. They lacked nothing. Their clothes didn’t grow old, and their feet didn’t swell.

Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.

22 M oreover you gave them kingdoms and peoples, which you allotted according to their portions. So they possessed the land of Sihon, even the land of the king of Heshbon, and the land of Og king of Bashan.

При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

23 Y ou also multiplied their children as the stars of the sky, and brought them into the land concerning which you said to their fathers, that they should go in to possess it.

Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

24 “ So the children went in and possessed the land, and you subdued before them the inhabitants of the land, the Canaanites, and gave them into their hands, with their kings, and the peoples of the land, that they might do with them as they pleased.

И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

25 T hey took fortified cities, and a rich land, and possessed houses full of all good things, cisterns dug out, vineyards, and olive groves, and fruit trees in abundance. So they ate, were filled, became fat, and delighted themselves in your great goodness.

И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.

26 “ Nevertheless they were disobedient, and rebelled against you, and cast your law behind their back, and killed your prophets that testified against them to turn them again to you, and they committed awful blasphemies.

Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.

27 T herefore you delivered them into the hand of their adversaries, who distressed them. In the time of their trouble, when they cried to you, you heard from heaven; and according to your manifold mercies you gave them saviors who saved them out of the hand of their adversaries.

Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.

28 B ut after they had rest, they did evil again before you; therefore left you them in the hand of their enemies, so that they had the dominion over them; yet when they returned, and cried to you, you heard from heaven; and many times you delivered them according to your mercies,

Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

29 a nd testified against them, that you might bring them again to your law. Yet they dealt proudly, and didn’t listen to your commandments, but sinned against your ordinances, (which if a man does, he shall live in them), turned their backs, stiffened their neck, and would not hear.

Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.

30 Y et many years you put up with them, and testified against them by your Spirit through your prophets. Yet would they not give ear. Therefore you gave them into the hand of the peoples of the lands.

Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

31 “ Nevertheless in your manifold mercies you did not make a full end of them, nor forsake them; for you are a gracious and merciful God.

Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32 N ow therefore, our God, the great, the mighty, and the awesome God, who keeps covenant and loving kindness, don’t let all the travail seem little before you, that has come on us, on our kings, on our princes, and on our priests, and on our prophets, and on our fathers, and on all your people, since the time of the kings of Assyria to this day.

И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.

33 H owever you are just in all that has come on us; for you have dealt truly, but we have done wickedly;

Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

34 n either have our kings, our princes, our priests, nor our fathers, kept your law, nor listened to your commandments and your testimonies with which you testified against them.

Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

35 F or they have not served you in their kingdom, and in your great goodness that you gave them, and in the large and rich land which you gave before them, neither did they turn from their wicked works.

Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

36 “ Behold, we are servants today, and as for the land that you gave to our fathers to eat its fruit and its good, behold, we are servants in it.

Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

37 I t yields much increase to the kings whom you have set over us because of our sins: also they have power over our bodies, and over our livestock, at their pleasure, and we are in great distress.

Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. Завет/договор на Израел

38 Y et for all this, we make a sure covenant, and write it; and our princes, our Levites, and our priests, seal it.”

Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.