1 N ow on the twenty-fourth day of this month the children of Israel were assembled with fasting, in sackcloth, and with dust on their heads.

След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израелтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,

2 T hen those of Israelite lineage separated themselves from all foreigners; and they stood and confessed their sins and the iniquities of their fathers.

Израелевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

3 A nd they stood up in their place and read from the Book of the Law of the Lord their God for one –fourth of the day; and for another fourth they confessed and worshiped the Lord their God.

През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

4 T hen Jeshua, Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani, and Chenani stood on the stairs of the Levites and cried out with a loud voice to the Lord their God.

Тогава някои от левитите - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий - застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

5 A nd the Levites, Jeshua, Kadmiel, Bani, Hashabniah, Sherebiah, Hodijah, Shebaniah, and Pethahiah, said: “Stand up and bless the Lord your God Forever and ever! “Blessed be Your glorious name, Which is exalted above all blessing and praise!

После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.

6 Y ou alone are the Lord; You have made heaven, The heaven of heavens, with all their host, The earth and everything on it, The seas and all that is in them, And You preserve them all. The host of heaven worships You.

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

7 “ You are the Lord God, Who chose Abram, And brought him out of Ur of the Chaldeans, And gave him the name Abraham;

Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

8 Y ou found his heart faithful before You, And made a covenant with him To give the land of the Canaanites, The Hittites, the Amorites, The Perizzites, the Jebusites, And the Girgashites— To give it to his descendants. You have performed Your words, For You are righteous.

и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците - че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

9 “ You saw the affliction of our fathers in Egypt, And heard their cry by the Red Sea.

И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.

10 Y ou showed signs and wonders against Pharaoh, Against all his servants, And against all the people of his land. For You knew that they acted proudly against them. So You made a name for Yourself, as it is this day.

Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

11 A nd You divided the sea before them, So that they went through the midst of the sea on the dry land; And their persecutors You threw into the deep, As a stone into the mighty waters.

Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините - като камък в силните води.

12 M oreover You led them by day with a cloudy pillar, And by night with a pillar of fire, To give them light on the road Which they should travel.

При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем - с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

13 “ You came down also on Mount Sinai, And spoke with them from heaven, And gave them just ordinances and true laws, Good statutes and commandments.

Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;

14 Y ou made known to them Your holy Sabbath, And commanded them precepts, statutes and laws, By the hand of Moses Your servant.

и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.

15 Y ou gave them bread from heaven for their hunger, And brought them water out of the rock for their thirst, And told them to go in to possess the land Which You had sworn to give them.

Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.

16 “ But they and our fathers acted proudly, Hardened their necks, And did not heed Your commandments.

Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

17 T hey refused to obey, And they were not mindful of Your wonders That You did among them. But they hardened their necks, And in their rebellion They appointed a leader To return to their bondage. But You are God, Ready to pardon, Gracious and merciful, Slow to anger, Abundant in kindness, And did not forsake them.

те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.

18 “ Even when they made a molded calf for themselves, And said, ‘This is your god That brought you up out of Egypt,’ And worked great provocations,

Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

19 Y et in Your manifold mercies You did not forsake them in the wilderness. The pillar of the cloud did not depart from them by day, To lead them on the road; Nor the pillar of fire by night, To show them light, And the way they should go.

Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

20 Y ou also gave Your good Spirit to instruct them, And did not withhold Your manna from their mouth, And gave them water for their thirst.

И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.

21 F orty years You sustained them in the wilderness; They lacked nothing; Their clothes did not wear out And their feet did not swell.

Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.

22 “ Moreover You gave them kingdoms and nations, And divided them into districts. So they took possession of the land of Sihon, The land of the king of Heshbon, And the land of Og king of Bashan.

При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

23 Y ou also multiplied their children as the stars of heaven, And brought them into the land Which You had told their fathers To go in and possess.

Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

24 S o the people went in And possessed the land; You subdued before them the inhabitants of the land, The Canaanites, And gave them into their hands, With their kings And the people of the land, That they might do with them as they wished.

И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

25 A nd they took strong cities and a rich land, And possessed houses full of all goods, Cisterns already dug, vineyards, olive groves, And fruit trees in abundance. So they ate and were filled and grew fat, And delighted themselves in Your great goodness.

И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.

26 “ Nevertheless they were disobedient And rebelled against You, Cast Your law behind their backs And killed Your prophets, who testified against them To turn them to Yourself; And they worked great provocations.

Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.

27 T herefore You delivered them into the hand of their enemies, Who oppressed them; And in the time of their trouble, When they cried to You, You heard from heaven; And according to Your abundant mercies You gave them deliverers who saved them From the hand of their enemies.

Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.

28 “ But after they had rest, They again did evil before You. Therefore You left them in the hand of their enemies, So that they had dominion over them; Yet when they returned and cried out to You, You heard from heaven; And many times You delivered them according to Your mercies,

Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

29 A nd testified against them, That You might bring them back to Your law. Yet they acted proudly, And did not heed Your commandments, But sinned against Your judgments, ‘Which if a man does, he shall live by them.’ And they shrugged their shoulders, Stiffened their necks, And would not hear.

Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.

30 Y et for many years You had patience with them, And testified against them by Your Spirit in Your prophets. Yet they would not listen; Therefore You gave them into the hand of the peoples of the lands.

Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

31 N evertheless in Your great mercy You did not utterly consume them nor forsake them; For You are God, gracious and merciful.

Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32 “ Now therefore, our God, The great, the mighty, and awesome God, Who keeps covenant and mercy: Do not let all the trouble seem small before You That has come upon us, Our kings and our princes, Our priests and our prophets, Our fathers and on all Your people, From the days of the kings of Assyria until this day.

И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.

33 H owever You are just in all that has befallen us; For You have dealt faithfully, But we have done wickedly.

Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

34 N either our kings nor our princes, Our priests nor our fathers, Have kept Your law, Nor heeded Your commandments and Your testimonies, With which You testified against them.

Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

35 F or they have not served You in their kingdom, Or in the many good things that You gave them, Or in the large and rich land which You set before them; Nor did they turn from their wicked works.

Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

36 “ Here we are, servants today! And the land that You gave to our fathers, To eat its fruit and its bounty, Here we are, servants in it!

Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

37 A nd it yields much increase to the kings You have set over us, Because of our sins; Also they have dominion over our bodies and our cattle At their pleasure; And we are in great distress.

Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. Завет/договор на Израел

38 “ And because of all this, We make a sure covenant and write it; Our leaders, our Levites, and our priests seal it. ”

Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.