1 I t happened after this that Nahash the king of the people of Ammon died, and his son reigned in his place.

След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му Анун.

2 T hen David said, “I will show kindness to Hanun the son of Nahash, because his father showed kindness to me.” So David sent messengers to comfort him concerning his father. And David’s servants came to Hanun in the land of the people of Ammon to comfort him.

Тогава Давид каза: Ще покажа благосклонност към Анун, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мен. И така, Давид прати посланици, за да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Анун в земята на амонците, за да го утешат,

3 A nd the princes of the people of Ammon said to Hanun, “Do you think that David really honors your father because he has sent comforters to you? Did his servants not come to you to search and to overthrow and to spy out the land?”

първенците на амонците казаха на Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е пратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе, за да разузнаят, да разорят и да съгледат земята?

4 T herefore Hanun took David’s servants, shaved them, and cut off their garments in the middle, at their buttocks, and sent them away.

Затова Анун хвана Давидовите слуги и ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

5 T hen some went and told David about the men; and he sent to meet them, because the men were greatly ashamed. And the king said, “Wait at Jericho until your beards have grown, and then return.”

И някои отидоха и известиха на Давид за стореното на мъжете и той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 W hen the people of Ammon saw that they had made themselves repulsive to David, Hanun and the people of Ammon sent a thousand talents of silver to hire for themselves chariots and horsemen from Mesopotamia, from Syrian Maacah, and from Zobah.

А след като амонците видяха, че бяха станали омразни на Давид, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сова.

7 S o they hired for themselves thirty-two thousand chariots, with the king of Maacah and his people, who came and encamped before Medeba. Also the people of Ammon gathered together from their cities, and came to battle.

И си наеха тридесет и две хиляди колесници също и царя на Маах с народа му, които дойдоха и разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 N ow when David heard of it, he sent Joab and all the army of the mighty men.

Когато чу това, Давид прати Йоав и цялото множество силни мъже.

9 T hen the people of Ammon came out and put themselves in battle array before the gate of the city, and the kings who had come were by themselves in the field.

А амонците излязоха и се строиха за бой при градската порта; а царете, които дойдоха, бяха отделно на полето.

10 W hen Joab saw that the battle line was against him before and behind, he chose some of Israel’s best and put them in battle array against the Syrians.

Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, събра между всичките отбрани Израелеви мъже и ги опълчи против сирийците;

11 A nd the rest of the people he put under the command of Abishai his brother, and they set themselves in battle array against the people of Ammon.

а останалия народ даде в ръката на брат си Ависей; и те се опълчиха против амонците.

12 T hen he said, “If the Syrians are too strong for me, then you shall help me; but if the people of Ammon are too strong for you, then I will help you.

Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 B e of good courage, and let us be strong for our people and for the cities of our God. And may the Lord do what is good in His sight.”

Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 S o Joab and the people who were with him drew near for the battle against the Syrians, and they fled before him.

И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; и те побегнаха пред него.

15 W hen the people of Ammon saw that the Syrians were fleeing, they also fled before Abishai his brother, and entered the city. So Joab went to Jerusalem.

А когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха пред брат му Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав си дойде в Йерусалим.

16 N ow when the Syrians saw that they had been defeated by Israel, they sent messengers and brought the Syrians who were beyond the River, and Shophach the commander of Hadadezer’s army went before them.

А сирийците, като видяха, че бяха победени от Израел, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката Ефрат, начело със Совак, военачалника на Ададезер.

17 W hen it was told David, he gathered all Israel, crossed over the Jordan and came upon them, and set up in battle array against them. So when David had set up in battle array against the Syrians, they fought with him.

И когато бе известено на Давид, той събра целия Израел и като премина Йордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И така, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 T hen the Syrians fled before Israel; and David killed seven thousand charioteers and forty thousand foot soldiers of the Syrians, and killed Shophach the commander of the army.

Но сирийците побегнаха пред Израел; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 A nd when the servants of Hadadezer saw that they were defeated by Israel, they made peace with David and became his servants. So the Syrians were not willing to help the people of Ammon anymore.

Слугите на Ададезер, като видяха, че бяха победени от Израел, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.