1 N ow it happened on one of those days, as He taught the people in the temple and preached the gospel, that the chief priests and the scribes, together with the elders, confronted Him

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

2 a nd spoke to Him, saying, “Tell us, by what authority are You doing these things? Or who is he who gave You this authority?”

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

3 B ut He answered and said to them, “I also will ask you one thing, and answer Me:

И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

4 T he baptism of John—was it from heaven or from men?”

Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

5 A nd they reasoned among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ He will say, ‘Why then did you not believe him?’

А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

6 B ut if we say, ‘From men,’ all the people will stone us, for they are persuaded that John was a prophet.”

Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

7 S o they answered that they did not know where it was from.

И отговориха, че не знаят откъде беше.

8 A nd Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.” The Parable of the Wicked Vinedressers

Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

9 T hen He began to tell the people this parable: “A certain man planted a vineyard, leased it to vinedressers, and went into a far country for a long time.

И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

10 N ow at vintage-time he sent a servant to the vinedressers, that they might give him some of the fruit of the vineyard. But the vinedressers beat him and sent him away empty-handed.

И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

11 A gain he sent another servant; and they beat him also, treated him shamefully, and sent him away empty-handed.

Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

12 A nd again he sent a third; and they wounded him also and cast him out.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 “ Then the owner of the vineyard said, ‘What shall I do? I will send my beloved son. Probably they will respect him when they see him.’

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

14 B ut when the vinedressers saw him, they reasoned among themselves, saying, ‘This is the heir. Come, let us kill him, that the inheritance may be ours.’

Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 S o they cast him out of the vineyard and killed him. Therefore what will the owner of the vineyard do to them?

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

16 H e will come and destroy those vinedressers and give the vineyard to others.” And when they heard it they said, “Certainly not!”

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

17 T hen He looked at them and said, “What then is this that is written: ‘The stone which the builders rejected Has become the chief cornerstone’?

А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18 W hoever falls on that stone will be broken; but on whomever it falls, it will grind him to powder.”

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

19 A nd the chief priests and the scribes that very hour sought to lay hands on Him, but they feared the people —for they knew He had spoken this parable against them. The Pharisees: Is It Lawful to Pay Taxes to Caesar?

И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

20 S o they watched Him, and sent spies who pretended to be righteous, that they might seize on His words, in order to deliver Him to the power and the authority of the governor.

И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 T hen they asked Him, saying, “Teacher, we know that You say and teach rightly, and You do not show personal favoritism, but teach the way of God in truth:

И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 I s it lawful for us to pay taxes to Caesar or not?”

право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

23 B ut He perceived their craftiness, and said to them, “Why do you test Me?

А Той разбра лукавството им и им каза:

24 S how Me a denarius. Whose image and inscription does it have?” They answered and said, “Caesar’s.”

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

25 A nd He said to them, “Render therefore to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.”

А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

26 B ut they could not catch Him in His words in the presence of the people. And they marveled at His answer and kept silent. The Sadducees: What About the Resurrection?

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

27 T hen some of the Sadducees, who deny that there is a resurrection, came to Him and asked Him,

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

28 s aying: “Teacher, Moses wrote to us that if a man’s brother dies, having a wife, and he dies without children, his brother should take his wife and raise up offspring for his brother.

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

29 N ow there were seven brothers. And the first took a wife, and died without children.

А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 A nd the second took her as wife, and he died childless.

И вторият, и третият я взеха;

31 T hen the third took her, and in like manner the seven also; and they left no children, and died.

така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

32 L ast of all the woman died also.

А после умря и жената.

33 T herefore, in the resurrection, whose wife does she become? For all seven had her as wife.”

И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

34 J esus answered and said to them, “The sons of this age marry and are given in marriage.

А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 B ut those who are counted worthy to attain that age, and the resurrection from the dead, neither marry nor are given in marriage;

а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 n or can they die anymore, for they are equal to the angels and are sons of God, being sons of the resurrection.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

37 B ut even Moses showed in the burning bush passage that the dead are raised, when he called the Lord ‘the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.’

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 F or He is not the God of the dead but of the living, for all live to Him.”

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 T hen some of the scribes answered and said, “Teacher, You have spoken well.”

А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

40 B ut after that they dared not question Him anymore. Jesus: How Can David Call His Descendant Lord?

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 A nd He said to them, “How can they say that the Christ is the Son of David?

Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

42 N ow David himself said in the Book of Psalms: ‘The Lord said to my Lord, “Sit at My right hand,

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

43 T ill I make Your enemies Your footstool.”’

докато положа враговете Ти за Твое подножие."

44 T herefore David calls Him ‘Lord’; how is He then his Son?” Beware of the Scribes

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

45 T hen, in the hearing of all the people, He said to His disciples,

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

46 “ Beware of the scribes, who desire to go around in long robes, love greetings in the marketplaces, the best seats in the synagogues, and the best places at feasts,

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

47 w ho devour widows’ houses, and for a pretense make long prayers. These will receive greater condemnation.”

които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.