1 T hen Job answered and said:

Тогава Йов отговори:

2 “ How long will you torment my soul, And break me in pieces with words?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 T hese ten times you have reproached me; You are not ashamed that you have wronged me.

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 A nd if indeed I have erred, My error remains with me.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 I f indeed you exalt yourselves against me, And plead my disgrace against me,

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 K now then that God has wronged me, And has surrounded me with His net.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 “ If I cry out concerning wrong, I am not heard. If I cry aloud, there is no justice.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 H e has fenced up my way, so that I cannot pass; And He has set darkness in my paths.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 H e has stripped me of my glory, And taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 H e breaks me down on every side, And I am gone; My hope He has uprooted like a tree.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 H e has also kindled His wrath against me, And He counts me as one of His enemies.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 H is troops come together And build up their road against me; They encamp all around my tent.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 “ He has removed my brothers far from me, And my acquaintances are completely estranged from me.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 M y relatives have failed, And my close friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 T hose who dwell in my house, and my maidservants, Count me as a stranger; I am an alien in their sight.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 I call my servant, but he gives no answer; I beg him with my mouth.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 M y breath is offensive to my wife, And I am repulsive to the children of my own body.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 E ven young children despise me; I arise, and they speak against me.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 A ll my close friends abhor me, And those whom I love have turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 M y bone clings to my skin and to my flesh, And I have escaped by the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 “ Have pity on me, have pity on me, O you my friends, For the hand of God has struck me!

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do you persecute me as God does, And are not satisfied with my flesh?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 “ Oh, that my words were written! Oh, that they were inscribed in a book!

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 T hat they were engraved on a rock With an iron pen and lead, forever!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 F or I know that my Redeemer lives, And He shall stand at last on the earth;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 A nd after my skin is destroyed, this I know, That in my flesh I shall see God,

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 W hom I shall see for myself, And my eyes shall behold, and not another. How my heart yearns within me!

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 I f you should say, ‘How shall we persecute him?’— Since the root of the matter is found in me,

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 B e afraid of the sword for yourselves; For wrath brings the punishment of the sword, That you may know there is a judgment.”

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.