1 “ Then we turned and journeyed into the wilderness of the Way of the Red Sea, as the Lord spoke to me, and we skirted Mount Seir for many days.

Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

2 “ And the Lord spoke to me, saying:

После Господ ми каза:

3 ‘ You have skirted this mountain long enough; turn northward.

Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

4 A nd command the people, saying, “You are about to pass through the territory of your brethren, the descendants of Esau, who live in Seir; and they will be afraid of you. Therefore watch yourselves carefully.

И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

5 D o not meddle with them, for I will not give you any of their land, no, not so much as one footstep, because I have given Mount Seir to Esau as a possession.

да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

6 Y ou shall buy food from them with money, that you may eat; and you shall also buy water from them with money, that you may drink.

С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 “ For the Lord your God has blessed you in all the work of your hand. He knows your trudging through this great wilderness. These forty years the Lord your God has been with you; you have lacked nothing.”’

защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 “ And when we passed beyond our brethren, the descendants of Esau who dwell in Seir, away from the road of the plain, away from Elath and Ezion Geber, we turned and passed by way of the Wilderness of Moab.

Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 T hen the Lord said to me, ‘Do not harass Moab, nor contend with them in battle, for I will not give you any of their land as a possession, because I have given Ar to the descendants of Lot as a possession.’”

Тогава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 ( The Emim had dwelt there in times past, a people as great and numerous and tall as the Anakim.

(А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

11 T hey were also regarded as giants, like the Anakim, but the Moabites call them Emim.

И те като енакимите бяха смятани за исполини; но моавците ги наричат емими.

12 T he Horites formerly dwelt in Seir, but the descendants of Esau dispossessed them and destroyed them from before them, and dwelt in their place, just as Israel did to the land of their possession which the Lord gave them.)

Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израел в земята като наследство, която им даде Господ.)

13 “ ‘Now rise and cross over the Valley of the Zered.’ So we crossed over the Valley of the Zered.

Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 A nd the time we took to come from Kadesh Barnea until we crossed over the Valley of the Zered was thirty-eight years, until all the generation of the men of war was consumed from the midst of the camp, just as the Lord had sworn to them.

Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.

15 F or indeed the hand of the Lord was against them, to destroy them from the midst of the camp until they were consumed.

Още Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

16 “ So it was, when all the men of war had finally perished from among the people,

А като измряха всички воини от народа,

17 t hat the Lord spoke to me, saying:

Господ ми говорѝ:

18 ‘ This day you are to cross over at Ar, the boundary of Moab.

Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

19 A nd when you come near the people of Ammon, do not harass them or meddle with them, for I will not give you any of the land of the people of Ammon as a possession, because I have given it to the descendants of Lot as a possession.’”

и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ( That was also regarded as a land of giants; giants formerly dwelt there. But the Ammonites call them Zamzummim,

(Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 a people as great and numerous and tall as the Anakim. But the Lord destroyed them before them, and they dispossessed them and dwelt in their place,

народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

22 j ust as He had done for the descendants of Esau, who dwelt in Seir, when He destroyed the Horites from before them. They dispossessed them and dwelt in their place, even to this day.

за тях направѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

23 A nd the Avim, who dwelt in villages as far as Gaza—the Caphtorim, who came from Caphtor, destroyed them and dwelt in their place.)

и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

24 “ ‘Rise, take your journey, and cross over the River Arnon. Look, I have given into your hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land. Begin to possess it, and engage him in battle.

Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

25 T his day I will begin to put the dread and fear of you upon the nations under the whole heaven, who shall hear the report of you, and shall tremble and be in anguish because of you.’ King Sihon Defeated

Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

26 “ And I sent messengers from the Wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon, with words of peace, saying,

И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 ‘ Let me pass through your land; I will keep strictly to the road, and I will turn neither to the right nor to the left.

Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28 Y ou shall sell me food for money, that I may eat, and give me water for money, that I may drink; only let me pass through on foot,

С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

29 j ust as the descendants of Esau who dwell in Seir and the Moabites who dwell in Ar did for me, until I cross the Jordan to the land which the Lord our God is giving us.’

(както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.

30 “ But Sihon king of Heshbon would not let us pass through, for the Lord your God hardened his spirit and made his heart obstinate, that He might deliver him into your hand, as it is this day.

Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 “ And the Lord said to me, ‘See, I have begun to give Sihon and his land over to you. Begin to possess it, that you may inherit his land.’

А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 T hen Sihon and all his people came out against us to fight at Jahaz.

Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

33 A nd the Lord our God delivered him over to us; so we defeated him, his sons, and all his people.

И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

34 W e took all his cities at that time, and we utterly destroyed the men, women, and little ones of every city; we left none remaining.

В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

35 W e took only the livestock as plunder for ourselves, with the spoil of the cities which we took.

Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

36 F rom Aroer, which is on the bank of the River Arnon, and from the city that is in the ravine, as far as Gilead, there was not one city too strong for us; the Lord our God delivered all to us.

От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.

37 O nly you did not go near the land of the people of Ammon—anywhere along the River Jabbok, or to the cities of the mountains, or wherever the Lord our God had forbidden us.

Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.