1 A nd David said in his heart, “Now I shall perish someday by the hand of Saul. There is nothing better for me than that I should speedily escape to the land of the Philistines; and Saul will despair of me, to seek me anymore in any part of Israel. So I shall escape out of his hand.”

Тогава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израел; така ще се отърва от ръката му.

2 T hen David arose and went over with the six hundred men who were with him to Achish the son of Maoch, king of Gath.

Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.

3 S o David dwelt with Achish at Gath, he and his men, each man with his household, and David with his two wives, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail the Carmelitess, Nabal’s widow.

И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени - езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.

4 A nd it was told Saul that David had fled to Gath; so he sought him no more.

Когато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.

5 T hen David said to Achish, “If I have now found favor in your eyes, let them give me a place in some town in the country, that I may dwell there. For why should your servant dwell in the royal city with you?”

А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

6 S o Achish gave him Ziklag that day. Therefore Ziklag has belonged to the kings of Judah to this day.

И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

7 N ow the time that David dwelt in the country of the Philistines was one full year and four months.

А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.

8 A nd David and his men went up and raided the Geshurites, the Girzites, and the Amalekites. For those nations were the inhabitants of the land from of old, as you go to Shur, even as far as the land of Egypt.

Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.

9 W henever David attacked the land, he left neither man nor woman alive, but took away the sheep, the oxen, the donkeys, the camels, and the apparel, and returned and came to Achish.

Давид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.

10 T hen Achish would say, “Where have you made a raid today?” And David would say, “Against the southern area of Judah, or against the southern area of the Jerahmeelites, or against the southern area of the Kenites.”

А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.

11 D avid would save neither man nor woman alive, to bring news to Gath, saying, “Lest they should inform on us, saying, ‘Thus David did.’” And thus was his behavior all the time he dwelt in the country of the Philistines.

Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.

12 S o Achish believed David, saying, “He has made his people Israel utterly abhor him; therefore he will be my servant forever.”

А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израел; затова ще ми бъде слуга завинаги.