1 A nd the Lord visited Sarah as He had said, and the Lord did for Sarah as He had spoken.

А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал.

2 F or Sarah conceived and bore Abraham a son in his old age, at the set time of which God had spoken to him.

Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок.

3 A nd Abraham called the name of his son who was born to him—whom Sarah bore to him—Isaac.

И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

4 T hen Abraham circumcised his son Isaac when he was eight days old, as God had commanded him.

На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.

5 N ow Abraham was one hundred years old when his son Isaac was born to him.

А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.

6 A nd Sarah said, “God has made me laugh, and all who hear will laugh with me.”

И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене.

7 S he also said, “Who would have said to Abraham that Sarah would nurse children? For I have borne him a son in his old age.” Hagar and Ishmael Depart

Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? - Защото му родих син в старините му.

8 S o the child grew and was weaned. And Abraham made a great feast on the same day that Isaac was weaned.

А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. Агар и синът ѝ Исмаил

9 A nd Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, whom she had borne to Abraham, scoffing.

А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;

10 T herefore she said to Abraham, “Cast out this bondwoman and her son; for the son of this bondwoman shall not be heir with my son, namely with Isaac.”

затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 A nd the matter was very displeasing in Abraham’s sight because of his son.

Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.

12 B ut God said to Abraham, “Do not let it be displeasing in your sight because of the lad or because of your bondwoman. Whatever Sarah has said to you, listen to her voice; for in Isaac your seed shall be called.

Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите ѝ, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.

13 Y et I will also make a nation of the son of the bondwoman, because he is your seed.”

Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син.

14 S o Abraham rose early in the morning, and took bread and a skin of water; and putting it on her shoulder, he gave it and the boy to Hagar, and sent her away. Then she departed and wandered in the Wilderness of Beersheba.

Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 A nd the water in the skin was used up, and she placed the boy under one of the shrubs.

Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст

16 T hen she went and sat down across from him at a distance of about a bowshot; for she said to herself, “Let me not see the death of the boy.” So she sat opposite him, and lifted her voice and wept.

и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 A nd God heard the voice of the lad. Then the angel of God called to Hagar out of heaven, and said to her, “What ails you, Hagar? Fear not, for God has heard the voice of the lad where he is.

А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и ѝ каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.

18 A rise, lift up the lad and hold him with your hand, for I will make him a great nation.”

Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 T hen God opened her eyes, and she saw a well of water. And she went and filled the skin with water, and gave the lad a drink.

Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20 S o God was with the lad; and he grew and dwelt in the wilderness, and became an archer.

Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец.

21 H e dwelt in the Wilderness of Paran; and his mother took a wife for him from the land of Egypt. A Covenant with Abimelech

Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. Авраам в спор с Авимелех

22 A nd it came to pass at that time that Abimelech and Phichol, the commander of his army, spoke to Abraham, saying, “God is with you in all that you do.

По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говорѝ на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.

23 N ow therefore, swear to me by God that you will not deal falsely with me, with my offspring, or with my posterity; but that according to the kindness that I have done to you, you will do to me and to the land in which you have dwelt.”

И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал.

24 A nd Abraham said, “I will swear.”

И Авраам каза: Заклевам се.

25 T hen Abraham rebuked Abimelech because of a well of water which Abimelech’s servants had seized.

След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.

26 A nd Abimelech said, “I do not know who has done this thing; you did not tell me, nor had I heard of it until today.”

Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.

27 S o Abraham took sheep and oxen and gave them to Abimelech, and the two of them made a covenant.

Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си.

28 A nd Abraham set seven ewe lambs of the flock by themselves.

А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 T hen Abimelech asked Abraham, “What is the meaning of these seven ewe lambs which you have set by themselves?”

Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?

30 A nd he said, “You will take these seven ewe lambs from my hand, that they may be my witness that I have dug this well.”

А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.

31 T herefore he called that place Beersheba, because the two of them swore an oath there.

Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

32 T hus they made a covenant at Beersheba. So Abimelech rose with Phichol, the commander of his army, and they returned to the land of the Philistines.

Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.

33 T hen Abraham planted a tamarisk tree in Beersheba, and there called on the name of the Lord, the Everlasting God.

Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог.

34 A nd Abraham stayed in the land of the Philistines many days.

И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.