1 D ead flies putrefy the perfumer’s ointment, And cause it to give off a foul odor; So does a little folly to one respected for wisdom and honor.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 A wise man’s heart is at his right hand, But a fool’s heart at his left.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 E ven when a fool walks along the way, He lacks wisdom, And he shows everyone that he is a fool.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 I f the spirit of the ruler rises against you, Do not leave your post; For conciliation pacifies great offenses.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 T here is an evil I have seen under the sun, As an error proceeding from the ruler:

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 F olly is set in great dignity, While the rich sit in a lowly place.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 I have seen servants on horses, While princes walk on the ground like servants.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 H e who digs a pit will fall into it, And whoever breaks through a wall will be bitten by a serpent.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 H e who quarries stones may be hurt by them, And he who splits wood may be endangered by it.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 I f the ax is dull, And one does not sharpen the edge, Then he must use more strength; But wisdom brings success.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 A serpent may bite when it is not charmed; The babbler is no different.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 T he words of a wise man’s mouth are gracious, But the lips of a fool shall swallow him up;

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 T he words of his mouth begin with foolishness, And the end of his talk is raving madness.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 A fool also multiplies words. No man knows what is to be; Who can tell him what will be after him?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 T he labor of fools wearies them, For they do not even know how to go to the city!

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 W oe to you, O land, when your king is a child, And your princes feast in the morning!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 B lessed are you, O land, when your king is the son of nobles, And your princes feast at the proper time— For strength and not for drunkenness!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 B ecause of laziness the building decays, And through idleness of hands the house leaks.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 A feast is made for laughter, And wine makes merry; But money answers everything.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 D o not curse the king, even in your thought; Do not curse the rich, even in your bedroom; For a bird of the air may carry your voice, And a bird in flight may tell the matter.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.