1 D iqsiyadii dhintay saliidda cadarsameeyaha way qudhmiyaan, oo nacasnimadii yaruna saasoo kalay kan xigmadda loo sharfo u bi'isaa.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 N inkii xigmad leh qalbigiisu xagga midigtuu u jeedaa, laakiinse nacaska qalbigiisu xagga bidixduu u jeedaa.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 O o weliba kan nacaska ahu markuu jidka marayo wuu caqli yaraadaa, oo ku alla kii uu arkaba wuxuu u sheegaa inuu nacas yahay.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 H addii taliyahu kugu dhirfo, meeshaada ha ka dhaqaaqin, waayo, qalbiqabowgu xumaano waaweyn wuu qabowjiyaa.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 W axaa jira wax shar ah oo aan qorraxda hoosteeda ku arkay, waxaana weeye qalad taliyaha ka yimaada.

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 N acasnimadu waxay joogtaa meelo sarsare oo waaweyn oo taajiriintuna waxay fadhiyaan meel hoose.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 W axaan arkay addoommo fardo fuushan, iyo amiirro sida addoommo oo kale lugaynaya.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 K ii god qodaa isagaa ku dhici doona, oo ku alla kii deyr dumiyana abeesaa qaniini doonta.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 K u alla kii dhagaxyo rujiyaaba wuu ku dhaawacmi doonaa, oo kii qoryo jejebiyaana isagaa khatar ku geli doona.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 H addii birtu af beesho, oo aan la soofayn, waa in xoog badan lagu sii kordhiyaa, laakiinse xigmaddu faa'iido bay leedahay si loogu liibaano.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 H addii abeeso wax qaniinto iyadoo aan la falfalin, markaas ka dib falfalowgu waxtar ma leh.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 K ii xigmad leh erayada afkiisu waa raxmad miidhan, laakiinse bushimaha nacasku isaga qudhiisay baabbi'iyaan.

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 E rayada afkiisa bilowgoodu waa nacasnimo, oo dhammaadka hadalkiisuna waa waalli baas.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 N acasku hadalkiisa wuu badiyaa, waxa ahaan doona binu-aadmigu garan maayo, oo waxa dabadiis dhici doonana bal yaa u sheegi kara?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 N acasyada hawshoodu midkood kastaba way daalisaa, maxaa yeelay, isagu xataa sida magaalada loo tago ma yaqaan.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 D alkow, adaa iska hoogay, markii boqorkaagu ilmo yar yahay, oo amiirradaaduna ay aroortii wax cunaan!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 D alkow, waad barakaysan tahay, markii boqorkaagu nin gobeed yahay, oo amiirradaaduna ay wakhti habboon wax u cunaan inay xoog ku yeeshaan ee aan ahayn inay sakhraamaan!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 C aajisnimo badan saqafku waa ku dumaa, oo shuqulla'aanta gacmahana gurigaa ku darroora.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 D iyaafadda waxaa loo dhigaa qosol aawadiis, khamriguna naftuu u raaxeeyaa, oo lacagtu wax kastaba way ka jawaabtaa.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 B oqorka ha ku caayin xataa fikirkaaga, oo taajirkana ha ku caayin qolladdaada jiifka, waayo, shimbir hawada duusha ayaa codkaaga qaadi doonta, oo wax baalal leh ayaa xaalka sheegi doona.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.