1 H addaba Boqor Daa'uud wuu gaboobay, da' buuna la dhacay, oo waxay huwiyeen dhar, laakiinse kulayl ma uu helin.
А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.
2 S idaas daraaddeed addoommadiisii waxay ku yidhaahdeen, Boqorow, Sayidkayagiiyow, ha laguu doono gabadh dhallinyar oo bikrad ah, oo taasu ha istaagto hortaada, waxna ha kuu tarto, oo laabtaadana ha ku jiifto, si aad kulayl u hesho, Boqorow, Sayidkayagiiyow.
Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.
3 S idaas daraaddeed gabadh qurxoon ayay ka doondooneen dalkii Israa'iil oo dhan, oo waxay soo heleen Abiishag oo ahayd reer Shuuneem, oo taas bay boqorkii u keeneen.
И така, потърсиха по всички Израелеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.
4 O o gabadhuna aad bay u qurxoonayd, oo boqorkiina wax bay u tari jirtay, oo u adeegi jirtay, laakiinse boqorku iyadii ma uu taaban.
Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.
5 M arkaasaa Adoniiyaah oo ay Haggiid dhashay isweyneeyey, oo yidhi, Anigaa boqor noqon doona; oo wuxuu diyaarsaday gaadhifardood iyo rag fardooley ah, iyo konton nin oo hortiisa orodda.
Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 O o aabbihiisna marna kama calool xumayn isagii oo kuma odhan, War maxaad saas u yeeshay? Wuxuuna ahaa nin qurux badan, oo Absaaloom dabadiis dhashay.
А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.
7 O o isna wuxuu la hadlay Yoo'aab oo ay Seruuyaah dhashay, iyo wadaadkii Aabyaataar; oo iyana intay Adoniiyaah raaceen ayay caawiyeen.
Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.
8 L aakiinse Saadooq oo ahaa wadaad, iyo Benaayaah ina Yehooyaadaac, iyo Nebi Naataan, iyo Shimcii iyo Reecii, iyo raggii xoogga badnaa oo Daa'uud lahaa midkoodna Adoniiyaah lama jirin.
Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 M arkaasaa Adoniiyaah wuxuu ido iyo dibi iyo neefaf shishilis ku qalay meel u dhow dhagaxa Soxeled oo ku dhinac yaal Ceyn Rogeel, oo wuxuu u wada yeedhay walaalihiis ilmo boqor, iyo raggii reer Yahuudah oo boqorka addoommadiisa ahaa oo dhan.
И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.
10 L aakiinse uma uu yeedhin Nebi Naataan, iyo Benaayaah, iyo raggii xoogga badnaa, iyo walaalkiis Sulaymaan.
Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.
11 M arkaasaa Naataan la hadlay Batshebac oo Sulaymaan hooyadiis ahayd, oo ku yidhi, Naa miyaadan maqlin inuu boqor noqday Adoniiyaah kii ay Haggiid dhashay, oo sayidkeenna Daa'uudna uusan taas ogayn?
Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 H addaba sidaas daraaddeed waan ku baryayaaye, Bal kaalay aan kula taliyee, si aad u badbaadiso naftaada iyo nafta wiilkaaga Sulaymaanba.
Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.
13 H addaba tag oo u gal Boqor Daa'uud, oo waxaad ku tidhaahdaa, Boqorow, sayidkaygiiyow, miyaadan anoo addoontaada ah iigu dhaaran oo odhan, Hubaal dabaday waxaa boqor ahaan doona wiilkaaga Sulaymaan, carshigayguuna ku fadhiisan doonaa? Haddaba Adoniiyaah muxuu boqor u noqday?
Иди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?
14 O o bal eeg, intaad boqorka la hadlayso ayaan anna kaa daba iman doonaa, oo waxaan sii adkayn doonaa erayadaada.
Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.
15 M arkaasaa Batshebac waxay boqorkii ugu gashay qolkii, oo boqorkuna aad buu u gaboobay; oo waxaa boqorka u adeegaysay Abiishag tii reer Shuuneem.
И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.
16 O o Batshebacna intay foororsatay ayay boqorkii u sujuudday. Markaasaa boqorkii wuxuu ku yidhi, Naa maxaad doonaysaa?
Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?
17 M arkaasay ku tidhi, Sayidow, anoo addoontaada ah waxaad iigu dhaaratay magaca Rabbiga Ilaahaaga ah, adoo leh, Hubaal dabaday waxaa boqor ahaan doona wiilkaaga Sulaymaan, carshigayguuna ku fadhiisan doonaa.
А тя му отговори: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.
18 O o haddaba bal eeg, waxaa boqor ah Adoniiyaah, oo adna, sayidow, boqorkaygiiyow, taas ma ogid!
Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
19 O o isagu wuxuu qalay dibi iyo neefaf shishilis iyo ido badan, oo wuxuu u yeedhay ilmo boqor oo dhan, iyo wadaadka Aabyaataar ah, iyo Yoo'aab oo ah sirkaalkii ciidanka; laakiinse uma uu yeedhin addoonkaaga Sulaymaan.
Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.
20 O o adna, sayidow, boqorkaygiiyow, indhihii dadka dalka Israa'iil oo dhammu adigay ku soo fiirinayaan, inaad u sheegtid qofka ku fadhiisan doona carshigaaga dabadaa, boqorow, sayidkaygiiyow.
Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израел, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.
21 H addii kalese, boqorow, sayidkaygiiyow, markaad dhimatid oo aad awowayaashaa la seexatid, aniga iyo wiilkayga Sulaymaanba waxaa lagu tirin doonaa kuwa dembaabay.
Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.
22 O o bal eeg, intii ay weli boqorkii la hadlaysay ayaa Nebi Naataan soo galay.
А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.
23 O o waxaa boqorkii loo soo sheegay, oo lagu yidhi, Waa kan Nebi Naataan. Oo isna markuu soo galay, oo uu boqorkii hor yimid, ayuu ku sujuuday boqorka hortiisa, oo wejigiisuu dhulka saaray.
И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.
24 M arkaasaa Naataan wuxuu yidhi, Boqorow, sayidkaygiiyow, ma waxaad tidhi, Aniga dabaday waxaa boqor ahaan doona Adoniiyaah, carshigayguuna ku fadhiisan doonaa?
Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?
25 W aayo, isagu maantuu tegey, oo qalay dibi iyo neefaf shishilis, iyo ido badan, oo wuxuu u yeedhay ilma boqor oo dhan, iyo saraakiishii ciidanka, iyo wadaadka Aabyaataar ah, oo bal eeg, iyana hortiisay wax ku cunayaan, oo wax ku cabbayaan, oo waxay leeyihiin, Boqor Adoniiyaah ha noolaado.
Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!
26 L aakiinse anigoo addoonkaaga ah, iyo wadaadka Saadooq ah, iyo Benaayaah ina Yehooyaadaac, iyo addoonkaaga Sulaymaan ah midna uma uu yeedhin.
А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.
27 M a adaa waxan sameeyey, boqorow, sayidkaygiiyow, adoo aan weli addoommadaada ogeysiin kii carshiga ku fadhiisan lahaa dabadaa, boqorow, sayidkaygiiyow? Daa'uud Oo Boqray Sulaymaan
От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него? Помазване на Соломон за цар
28 M arkaasaa Boqor Daa'uud wuxuu ugu jawaabay, Iigu yeedha Batshebac. Oo iyana way timid, wayna soo gashay meeshii boqorku joogay, oo soo hor istaagtay boqorkii.
Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 M arkaasaa boqorkii dhaartay oo yidhi, Waxaan ku dhaartay Rabbigii naftayda cidhiidhi oo dhan ka samatabbixiyey,
И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 o o sida runta ah waxaan kuugu dhaartay Rabbiga ah Ilaaha dadka dalka Israa'iil, oo aan kugu idhi, Hubaal aniga dabaday waxaa boqor ahaan doona wiilkaaga Sulaymaan, carshigayguuna ku fadhiisan doonaa dabaday, haddaba sida runta ah taas maantaan samaynayaa.
както ти се заклех в Господа, Израелевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31 M arkaasaa Batshebac foororsatay oo wejigeedii dhulka saartay, oo waxay u sujuudday boqorkii oo tidhi, Boqor Daa'uudow, sayidkaygiiyow, weligaaba noolow.
Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
32 O o Boqor Daa'uudna wuxuu yidhi, Iigu yeedha wadaadka Saadooq ah, iyo Nebi Naataan, iyo Benaayaah ina Yehooyaadaac. Oo iyana boqorkay hor yimaadeen.
Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.
33 M arkaasaa boqorkii wuxuu ku yidhi iyagii, Addoommadayda kaxaysta, oo wiilkayga Sulaymaanna waxaad fuushiisaan baqalkayga oo waxaad geeysaan Giixoon.
Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.
34 O o wadaadka Saadooq ah iyo Nebi Naataan isaga halkaas ha ku subkeen, oo ha ka dhigeen boqorkii dalka Israa'iil; oo markaas waxaad afuuftaan buunka oo waxaad tidhaahdaan, Boqor Sulaymaan ha noolaado.
И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израел. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!
35 D abadeedna waa inaad soo raacdaan isaga, oo isna waa inuu yimaado, oo carshigayga ku fadhiisto; waayo, meeshaydii isagaa boqor ka noqon doona, oo waxaan ka dhigay amiir u taliya dalka Israa'iil iyo dalka Yahuudah.
Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израел и Юда.
36 M arkaasaa Benaayaah ina Yehooyaadaac boqorkii ugu jawaabay, Aamiin, oo saas ha yidhaahdo Ilaahaagu, Boqorow, sayidkaygiiyow.
А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и Господ Бог на господаря ми, царя!
37 O o sidii Rabbigu uu kuula jiray, Boqorow, sayidkaygiiyow, saas oo kale ha ula jiro Sulaymaanna, oo carshigiisana ha ka dhigo mid ka sii weyn carshigaagii, Boqor Daa'uudow, sayidkaygiiyow.
Както Господ е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.
38 S idaas daraaddeed wadaadkii Saadooq ahaa, iyo Nebi Naataan, iyo Benaayaah ina Yehooyaadaac, iyo reer Kereetiim, iyo kuwii reer Feleetiiba way wada tageen, oo Sulaymaanna waxay fuushiiyeen baqalkii Boqor Daa'uud, oo waxay isagii geeyeen Giixoon.
И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.
39 M arkaasaa wadaadkii Saadooq ahaa wuxuu Teendhada kala soo baxay geeskii saliidda ahaa, oo wuxuu ugu subkay Sulaymaan. Kolkaasay buunkii afuufeen, oo dadkii oo dhammuna waxay yidhaahdeen, Boqor Sulaymaan ha noolaado.
Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!
40 O o dadkii oo dhammuna isagii bay soo raaceen, oo dadkii waxay ka dhawaajiyeen biibiilayaal, oo aad iyo aadna way u farxeen, sidaas daraaddeed dhulkii wuxuu la dillaacay dhawaaqoodii.
И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.
41 O o Adoniiyaah iyo martidiisii isaga la joogtay oo dhammuna taasay maqleen markay cunitaankii dhammeeyeen. Oo Yoo'aabna markuu maqlay dhawaaqii buunka ayuu yidhi, War waa maxay qaylada iyo buuqa magaaladii ka dhacay?
А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?
42 O o intuu weli hadlayay ayaa waxaa yimid Yoonaataan wiilkii wadaadkii Aabyaataar ahaa. Kolkaasaa Adoniiyaah ku yidhi, Soo gal, waayo, nin ragaad tahay, oo war wanaagsan baad waddaaye.
Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.
43 M arkaasaa Yoonaataan ugu jawaabay Adoniiyaah, Sida runta ah Sayidkeenna Boqor Daa'uud wuxuu boqor ka dhigay Sulaymaan.
А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.
44 O o boqorkiina wuxuu raaciyey isagii wadaadkii Saadooq ahaa iyo Nebi Naataan, iyo Benaayaah ina Yehooyaadaac, iyo kuwii reer Kereetiim, iyo kuwii reer Feleetii, oo iyana waxay isagii fuushiiyeen baqalkii boqorka!
Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.
45 M arkaasaa wadaadkii Saadooq ahaa iyo Nebi Naataan isagii u subkeen oo Giixoon ku boqreen, oo halkaasay ka yimaadeen iyagoo faraxsan, saas aawadeed ayay magaaladii haddana u buuqday. Oo qayladii aad maqasheen waa taas.
Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.
46 O o haddana Sulaymaan wuxuu ku fadhiistay carshigii boqortooyada.
При това Соломон седна на престола на царството.
47 O o weliba addoommadii boqorku waxay u yimaadeen inay u duceeyaan sayidkeenna Boqor Daa'uud, oo waxay yidhaahdeen, Ilaahaagu magaca Sulaymaan ha ka dhigo mid ka sii wanaagsan magacaaga, oo carshigiisana ha ka sii weyneeyo carshigaaga, oo boqorkiina wuxuu ku kor foororsaday sariirtiisii.
Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.
48 O o weliba boqorkii wuxuu yidhi, Waxaa mahad leh Rabbiga ah Ilaaha dadka Israa'iil, oo maanta siiyey mid carshigaygii ku fadhiista iyadoo ay indhahaygu arkaan.
Царят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
49 O o Adoniiyaah martidiisii oo dhammuna way wada cabsadeen, oo intay kaceen ayaa nin waluba meeshiisii tegey.
Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.
50 O o Adoniiyaahna wuxuu ka cabsaday Sulaymaan, markaasuu tegey oo qabsaday geesihii meeshii allabariga.
А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.
51 O o waxaa taas loo soo sheegay Sulaymaan oo lagu yidhi, Bal eeg, Adoniiyaah ayaa kaa cabsaday, Boqor Sulaymaanow, oo wuxuu qabsaday geesihii meeshii allabariga, oo yidhi, Boqor Sulaymaan maanta ha ii dhaarto inuusan anoo addoonkiisa ah seef igu dilayn.
Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
52 M arkaasaa Sulaymaan wuxuu yidhi, Hadduu isu muujiyo sida nin qumman, xataa tin keliyuhu dhulka kaga dhici maayo, laakiinse haddii xumaan laga helo, wuu dhiman doonaa.
А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.
53 S idaas daraaddeed Boqor Sulaymaan wuu u cid diray, oo waxaa laga soo kaxeeyey meeshii allabariga. Oo isna wuu yimid oo u sujuuday Boqor Sulaymaan, oo Sulaymaanna wuxuu ku yidhi, Orod, gurigaagii tag.
И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.