1 H addaba wadaadkii Midyaan oo Yetroo ahaa, Muusena soddog u ahaa, ayaa wuxuu maqlay kulli wixii Rabbigu u sameeyey Muuse iyo dadkiisa reer binu Israa'iil, iyo sidii Rabbigu reer binu Israa'iil uga soo bixiyey dalkii Masar.

След като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

2 M arkaasaa Yetroo oo Muuse soddog u ahaa ayaa wuxuu soo kexeeyey naagtii Muuse oo ahayd Siforaah, markuu iska diray dabadeed,

то Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

3 i yadii iyo labadeedii wiilba, oo midkood magiciisu wuxuu ahaa Gershoom, waayo, wuxuu yidhi, Qariib baan ku ahaa dal qalaad,

и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

4 m idka kalena magiciisuna wuxuu ahaa Eliiceser; waayo, wuxuu yidhi, Ilaahii aabbahay baa i caawiyey, oo wuxuu iga samatabbixiyey seeftii Fircoon.

името на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

5 M arkaasaa Yetroo oo Muuse soddog u ahaa ayaa Muuse ugu yimid cidladii ay degeen oo buurtii Ilaah agteeda ahayd isagoo wada wiilashiisii iyo naagtiisii.

и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

6 M arkaasuu wuxuu Muuse ku yidhi, Anigoo ah Yetroo soddoggaa waan kuu imid aniga iyo naagtaada iyadoo wadata labadeedii wiilba.

и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

7 M arkaasaa Muuse dibadda u baxay inuu ka hor tago soddoggiis, kolkaasuu u sujuuday oo dhunkaday, markaasaa intay iswaraysteen ayay teendhadii soo galeen.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

8 M arkaasaa Muuse wuxuu soddoggiis u sheegay kulli wixii Rabbigu ku sameeyey Fircoon iyo Masriyiintii oo uu ugu sameeyey reer binu Israa'iil aawadood, iyo wixii dhib iyaga ku dhacay oo dhan intay soo socdeen, iyo sidii Rabbigu uga samatabbixiyey.

И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

9 M arkaasaa Yetroo ku farxay kulli wanaaggii Rabbigu reer binu Israa'iil u sameeyey oo dhan, iyo bixinta uu ka soo samatabbixiyey gacantii Masriyiinta.

А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

10 M arkaasaa Yetroo wuxuu yidhi, Ammaan waxaa leh Rabbigii idinka soo samatabbixiyey gacantii Masriyiinta, iyo gacantii Fircoon; oo kaasu waa kii dadka ka soo samatabbixiyey gacantii Masriyiinta hoosteeda.

Тогава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

11 O o haatan anigu waan ogahay in Rabbigu ka wada weyn yahay ilaahyada oo dhan; waayo, waxyaalihii ay kula macaamiloodeen iyagoo kibirsan aawadeed, isagaa ka sarreeyey.

Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

12 M arkaasaa Yetroo oo Muuse soddog u ahaa ayaa wuxuu qaaday qurbaan la gubo iyo allabaryo. Markaasaa waxaa yimid Haaruun iyo waayeelladii reer binu Israa'iil oo dhan inay Ilaah hortiisa kibis kula cunaan Muuse soddoggiis.

Тогава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 M arkaasaa waxaa maalintii dambe dhacday in Muuse u fadhiistay inuu dadkii u kala gar naqo; dadkiina waxay Muuse ag taagnaayeen subaxdii ilaa makhribkii.

На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 O o Muuse soddoggiis markuu arkay wixii uu dadkii ku sameeyey oo dhan ayuu yidhi, Waa maxay waxan aad dadka ku samaynaysaa? Oo maxaad keligaa u fadhidaa, dadka oo dhammuna kuu ag taagan yahay subaxda ilaa makhribka?

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 M arkaasaa Muuse soddoggiis ku yidhi, Maxaa yeelay, dadku waxay iigu yimaadaan inay Ilaah wax iga weyddiiyaan.

А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 O o markay wax isu haystaanna anigay ii yimaadaan, oo markaasaan u kala gar naqaa nin iyo deriskiisa, oo waxaan iyaga ogeysiiyaa amarrada Ilaah iyo qaynuunnadiisa.

Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 M arkaasaa Muuse soddoggiis wuxuu isaga ku yidhi, War waxaad samaysaa ma wanaagsana.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 W aayo, hubaal waad ku daali doontaan, adiga iyo dadka kula joogaaba, maxaa yeelay, waxanu waa kugu culus yihiin adiga; oo ma aad awooddid inaad keli ahaantaa samayso.

И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 H addaba bal i dhegayso oo waan kula talinayaaye, oo Ilaahna ha kula jiro. Adigu dadka daraaddiis Ilaah u dhowow, oo arrimahoodana Ilaah u keen.

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 O o waa inaad iyaga bartaa amarrada iyo qaynuunnada, oo waa inaad iyaga tustaa jidkii ay mari lahaayeen, iyo shuqulkii ay qaban lahaayeen.

и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 O o weliba waa inaad dadka oo dhan kala soo baxdaa rag karti leh, oo Ilaah ka cabsada, oo daacad ah, oo neceb faa'iidada xaqdarrada ah, oo kuwo caynkaas ah madax uga dhig, inay ahaadaan kuwo kun kun u taliya, iyo kuwo boqol boqol u taliya, iyo kuwo konton konton u taliya, iyo kuwo toban toban u taliya,

Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 o o kuwaasu dadka ha u gar naqeen had iyo goor, oo waxay noqon doontaa in wixii weyn oo dhan ay adiga kuu keenaan, laakiinse wixii yar oo dhan ay iyagu ka gar naqi doonaan; oo sidaasaa hawshu kaaga yaraan doontaa, oo iyana hawshay kula qaybsan doonaan.

и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

23 O o haddaad waxan samaysid, oo haddii Ilaah sidan kugu amro, de markaas waad adkaysan kari doontaa, oo dadkan oo dhammuna meeshooda ayay nabad ku tegi doonaan.

Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

24 S idaas daraaddeed Muuse wuu dhegaystay hadalkii soddoggiis, wuuna wada sameeyey wixii uu ku yidhi oo dhan.

И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

25 M arkaasaa Muuse wuxuu reer binu Israa'iil oo dhan ka doortay rag karti leh, oo wuxuu ka dhigay madaxdii dadka, oo ah kuwo kun kun u taliya, iyo kuwo boqol boqol u taliya, iyo kuwo konton konton u taliya, iyo kuwo toban toban u taliya.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 O o dadkay u gar naqi jireen had iyo goorba, oo arrimaha adadagna waxay u keeni jireen Muuse, laakiinse wixii yaryar oo dhan iyagaa ka gar naqi jiray.

Те съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

27 M arkaasaa Muuse u oggolaaday soddoggiis inuu tago, isna dalkiisii ayuu tegey.

След това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.