1 N ow Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses, and for Israel his people, how that Yahweh had brought Israel out of Egypt.

След като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

2 J ethro, Moses’ father-in-law, received Zipporah, Moses’ wife, after he had sent her away,

то Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

3 a nd her two sons. The name of one son was Gershom, for Moses said, “I have lived as a foreigner in a foreign land”.

и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

4 T he name of the other was Eliezer, for he said, “My father’s God was my help and delivered me from Pharaoh’s sword.”

името на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

5 J ethro, Moses’ father-in-law, came with his sons and his wife to Moses into the wilderness where he was encamped, at the Mountain of God.

и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

6 H e said to Moses, “I, your father-in-law Jethro, have come to you with your wife, and her two sons with her.”

и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

7 M oses went out to meet his father-in-law, and bowed and kissed him. They asked each other of their welfare, and they came into the tent.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

8 M oses told his father-in-law all that Yahweh had done to Pharaoh and to the Egyptians for Israel’s sake, all the hardships that had come on them on the way, and how Yahweh delivered them.

И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

9 J ethro rejoiced for all the goodness which Yahweh had done to Israel, in that he had delivered them out of the hand of the Egyptians.

А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

10 J ethro said, “Blessed be Yahweh, who has delivered you out of the hand of the Egyptians, and out of the hand of Pharaoh; who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

Тогава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

11 N ow I know that Yahweh is greater than all gods because of the thing in which they dealt arrogantly against them.”

Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

12 J ethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and sacrifices for God. Aaron came with all the elders of Israel, to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

Тогава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 O n the next day, Moses sat to judge the people, and the people stood around Moses from the morning to the evening.

На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 W hen Moses’ father-in-law saw all that he did to the people, he said, “What is this thing that you do for the people? Why do you sit alone, and all the people stand around you from morning to evening?”

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 M oses said to his father-in-law, “Because the people come to me to inquire of God.

А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 W hen they have a matter, they come to me, and I judge between a man and his neighbor, and I make them know the statutes of God, and his laws.”

Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 M oses’ father-in-law said to him, “The thing that you do is not good.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 Y ou will surely wear away, both you, and this people that is with you; for the thing is too heavy for you. You are not able to perform it yourself alone.

И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 L isten now to my voice. I will give you counsel, and God be with you. You represent the people before God, and bring the causes to God.

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 Y ou shall teach them the statutes and the laws, and shall show them the way in which they must walk, and the work that they must do.

и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 M oreover you shall provide out of all the people able men which fear God: men of truth, hating unjust gain; and place such over them, to be rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 L et them judge the people at all times. It shall be that every great matter they shall bring to you, but every small matter they shall judge themselves. So shall it be easier for you, and they shall share the load with you.

и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

23 I f you will do this thing, and God commands you so, then you will be able to endure, and all these people also will go to their place in peace.”

Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

24 S o Moses listened to the voice of his father-in-law, and did all that he had said.

И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

25 M oses chose able men out of all Israel, and made them heads over the people, rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 T hey judged the people at all times. They brought the hard causes to Moses, but every small matter they judged themselves.

Те съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

27 M oses let his father-in-law depart, and he went his way into his own land.

След това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.