1 N ow the feast of unleavened bread, which is called the Passover, was approaching.

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 T he chief priests and the scribes sought how they might put him to death, for they feared the people.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.

3 S atan entered into Judas, who was also called Iscariot, who was numbered with the twelve.

Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;

4 H e went away, and talked with the chief priests and captains about how he might deliver him to them.

и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 T hey were glad, and agreed to give him money.

И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

6 H e consented, and sought an opportunity to deliver him to them in the absence of the multitude.

А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. Тайната вечеря

7 T he day of unleavened bread came, on which the Passover must be sacrificed.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.

8 H e sent Peter and John, saying, “Go and prepare the Passover for us, that we may eat.”

Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.

9 T hey said to him, “Where do you want us to prepare?”

А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?

10 H e said to them, “Behold, when you have entered into the city, a man carrying a pitcher of water will meet you. Follow him into the house which he enters.

А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,

11 T ell the master of the house, ‘The Teacher says to you, “Where is the guest room, where I may eat the Passover with my disciples?”’

и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?

12 H e will show you a large, furnished upper room. Make preparations there.”

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 T hey went, found things as he had told them, and they prepared the Passover.

След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

14 W hen the hour had come, he sat down with the twelve apostles.

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 H e said to them, “I have earnestly desired to eat this Passover with you before I suffer,

И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;

16 f or I tell you, I will no longer by any means eat of it until it is fulfilled in God’s Kingdom.”

защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.

17 H e received a cup, and when he had given thanks, he said, “Take this, and share it among yourselves,

И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;

18 f or I tell you, I will not drink at all again from the fruit of the vine, until God’s Kingdom comes.”

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 H e took bread, and when he had given thanks, he broke it, and gave to them, saying, “This is my body which is given for you. Do this in memory of me.”

И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.

20 L ikewise, he took the cup after supper, saying, “This cup is the new covenant in my blood, which is poured out for you.

Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 B ut behold, the hand of him who betrays me is with me on the table.

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 T he Son of Man indeed goes, as it has been determined, but woe to that man through whom he is betrayed!”

Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!

23 T hey began to question among themselves, which of them it was who would do this thing.

И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. Спорът за първенство сред учениците

24 T here arose also a contention among them, which of them was considered to be greatest.

Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.

25 H e said to them, “The kings of the nations lord it over them, and those who have authority over them are called ‘benefactors.’

А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.

26 B ut not so with you. But one who is the greater among you, let him become as the younger, and one who is governing, as one who serves.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства - като онзи, който слугува.

27 F or who is greater, one who sits at the table, or one who serves? Isn’t it he who sits at the table? But I am among you as one who serves.

Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.

28 B ut you are those who have continued with me in my trials.

А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

29 I confer on you a kingdom, even as my Father conferred on me,

Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,

30 t hat you may eat and drink at my table in my Kingdom. You will sit on thrones, judging the twelve tribes of Israel.”

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена. Предсказанието за отричането на Петър

31 T he Lord said, “Simon, Simon, behold, Satan asked to have you, that he might sift you as wheat,

И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32 b ut I prayed for you, that your faith wouldn’t fail. You, when once you have turned again, establish your brothers.”

но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 H e said to him, “Lord, I am ready to go with you both to prison and to death!”

Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.

34 H e said, “I tell you, Peter, the rooster will by no means crow today until you deny that you know me three times.”

А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. Подготовката на учениците за идващите събития

35 H e said to them, “When I sent you out without purse, and wallet, and shoes, did you lack anything?” They said, “Nothing.”

И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.

36 T hen he said to them, “But now, whoever has a purse, let him take it, and likewise a wallet. Whoever has none, let him sell his cloak, and buy a sword.

И им каза: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;

37 F or I tell you that this which is written must still be fulfilled in me: ‘He was counted with transgressors.’ For that which concerns me has an end.”

защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: "И към беззаконници бе причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 T hey said, “Lord, behold, here are two swords.” He said to them, “That is enough.”

А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. Исус Христос в Гетсиманската градина

39 H e came out, and went, as his custom was, to the Mount of Olives. His disciples also followed him.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.

40 W hen he was at the place, he said to them, “Pray that you don’t enter into temptation.”

След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.

41 H e was withdrawn from them about a stone’s throw, and he knelt down and prayed,

И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:

42 s aying, “Father, if you are willing, remove this cup from me. Nevertheless, not my will, but yours, be done.”

Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.

43 A n angel from heaven appeared to him, strengthening him.

И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.

44 B eing in agony he prayed more earnestly. His sweat became like great drops of blood falling down on the ground.

И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 W hen he rose up from his prayer, he came to the disciples, and found them sleeping because of grief,

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:

46 a nd said to them, “Why do you sleep? Rise and pray that you may not enter into temptation.”

Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Залавянето на Исус Христос

47 W hile he was still speaking, behold, a multitude, and he who was called Judas, one of the twelve, was leading them. He came near to Jesus to kiss him.

Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.

48 B ut Jesus said to him, “Judas, do you betray the Son of Man with a kiss?”

А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 W hen those who were around him saw what was about to happen, they said to him, “Lord, shall we strike with the sword?”

И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

50 A certain one of them struck the servant of the high priest, and cut off his right ear.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

51 B ut Jesus answered, “Let me at least do this” —and he touched his ear, and healed him.

А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.

52 J esus said to the chief priests, captains of the temple, and elders, who had come against him, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?

53 W hen I was with you in the temple daily, you didn’t stretch out your hands against me. But this is your hour, and the power of darkness.”

Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. Отричането на ап. Петър

54 T hey seized him, and led him away, and brought him into the high priest’s house. But Peter followed from a distance.

И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.

55 W hen they had kindled a fire in the middle of the courtyard, and had sat down together, Peter sat among them.

И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 A certain servant girl saw him as he sat in the light, and looking intently at him, said, “This man also was with him.”

А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.

57 H e denied Jesus, saying, “Woman, I don’t know him.”

А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.

58 A fter a little while someone else saw him, and said, “You also are one of them!” But Peter answered, “Man, I am not!”

След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.

59 A fter about one hour passed, another confidently affirmed, saying, “Truly this man also was with him, for he is a Galilean!”

И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.

60 B ut Peter said, “Man, I don’t know what you are talking about!” Immediately, while he was still speaking, a rooster crowed.

А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.

61 T he Lord turned, and looked at Peter. Then Peter remembered the Lord’s word, how he said to him, “Before the rooster crows you will deny me three times.”

И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

62 H e went out, and wept bitterly.

И излезе вън и плака горко. Обругаването на Исус Христос

63 T he men who held Jesus mocked him and beat him.

А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,

64 H aving blindfolded him, they struck him on the face and asked him, “Prophesy! Who is the one who struck you?”

и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?

65 T hey spoke many other things against him, insulting him.

И много други хули изговориха против Него. Исус Христос пред Синедриона

66 A s soon as it was day, the assembly of the elders of the people was gathered together, both chief priests and scribes, and they led him away into their council, saying,

След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:

67 “ If you are the Christ, tell us.” But he said to them, “If I tell you, you won’t believe,

Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 a nd if I ask, you will in no way answer me or let me go.

и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.

69 F rom now on, the Son of Man will be seated at the right hand of the power of God.”

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 T hey all said, “Are you then the Son of God?” He said to them, “You say it, because I am.”

И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.

71 T hey said, “Why do we need any more witness? For we ourselves have heard from his own mouth!”

А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.