1 N ow Jacob saw that there was grain in Egypt, and Jacob said to his sons, “Why do you look at one another?”

А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 H e said, “Behold, I have heard that there is grain in Egypt. Go down there, and buy for us from there, so that we may live, and not die.”

Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 J oseph’s ten brothers went down to buy grain from Egypt.

Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 B ut Jacob didn’t send Benjamin, Joseph’s brother, with his brothers; for he said, “Lest perhaps harm happen to him.”

А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

5 T he sons of Israel came to buy among those who came, for the famine was in the land of Canaan.

И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 J oseph was the governor over the land. It was he who sold to all the people of the land. Joseph’s brothers came, and bowed themselves down to him with their faces to the earth.

А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

7 J oseph saw his brothers, and he recognized them, but acted like a stranger to them, and spoke roughly with them. He said to them, “Where did you come from?” They said, “From the land of Canaan to buy food.”

А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 J oseph recognized his brothers, but they didn’t recognize him.

(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

9 J oseph remembered the dreams which he dreamed about them, and said to them, “You are spies! You have come to see the nakedness of the land.”

Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

10 T hey said to him, “No, my lord, but your servants have come to buy food.

А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 W e are all one man’s sons; we are honest men. Your servants are not spies.”

Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

12 H e said to them, “No, but you have come to see the nakedness of the land!”

Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

13 T hey said, “We, your servants, are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; and behold, the youngest is today with our father, and one is no more.”

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

14 J oseph said to them, “It is like I told you, saying, ‘You are spies!’

И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

15 B y this you shall be tested. By the life of Pharaoh, you shall not go out from here, unless your youngest brother comes here.

Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

16 S end one of you, and let him get your brother, and you shall be bound, that your words may be tested, whether there is truth in you, or else by the life of Pharaoh surely you are spies.”

Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

17 H e put them all together into custody for three days.

И ги постави под стража за три дни.

18 J oseph said to them the third day, “Do this, and live, for I fear God.

А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 I f you are honest men, then let one of your brothers be bound in your prison; but you go, carry grain for the famine of your houses.

Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

20 B ring your youngest brother to me; so will your words be verified, and you won’t die.” They did so.

пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

21 T hey said to one another, “We are certainly guilty concerning our brother, in that we saw the distress of his soul, when he begged us, and we wouldn’t listen. Therefore this distress has come upon us.”

Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

22 R euben answered them, saying, “Didn’t I tell you, saying, ‘Don’t sin against the child,’ and you wouldn’t listen? Therefore also, behold, his blood is required.”

А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

23 T hey didn’t know that Joseph understood them; for there was an interpreter between them.

А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 H e turned himself away from them, and wept. Then he returned to them, and spoke to them, and took Simeon from among them, and bound him before their eyes.

И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 T hen Joseph gave a command to fill their bags with grain, and to restore each man’s money into his sack, and to give them food for the way. So it was done to them.

Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

26 T hey loaded their donkeys with their grain, and departed from there.

А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

27 A s one of them opened his sack to give his donkey food in the lodging place, he saw his money. Behold, it was in the mouth of his sack.

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 H e said to his brothers, “My money is restored! Behold, it is in my sack!” Their hearts failed them, and they turned trembling to one another, saying, “What is this that God has done to us?”

И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

29 T hey came to Jacob their father, to the land of Canaan, and told him all that had happened to them, saying,

И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

30 “ The man, the lord of the land, spoke roughly with us, and took us for spies of the country.

Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

31 W e said to him, ‘We are honest men. We are no spies.

Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

32 W e are twelve brothers, sons of our father; one is no more, and the youngest is today with our father in the land of Canaan.’

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 T he man, the lord of the land, said to us, ‘By this I will know that you are honest men: leave one of your brothers with me, and take grain for the famine of your houses, and go your way.

И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

34 B ring your youngest brother to me. Then I will know that you are not spies, but that you are honest men. So I will deliver your brother to you, and you shall trade in the land.’”

пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

35 A s they emptied their sacks, behold, each man’s bundle of money was in his sack. When they and their father saw their bundles of money, they were afraid.

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

36 J acob, their father, said to them, “You have bereaved me of my children! Joseph is no more, Simeon is no more, and you want to take Benjamin away. All these things are against me.”

Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

37 R euben spoke to his father, saying, “Kill my two sons, if I don’t bring him to you. Entrust him to my care, and I will bring him to you again.”

А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 H e said, “My son shall not go down with you; for his brother is dead, and he only is left. If harm happens to him along the way in which you go, then you will bring down my gray hairs with sorrow to Sheol.”

Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.