1 Y VIENDO Jacob que en Egipto había alimentos, dijo á sus hijos: ¿Por qué os estáis mirando?

А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 Y dijo: He aquí, yo he oído que hay víveres en Egipto; descended allá, y comprad de allí para nosotros, para que podamos vivir, y no nos muramos.

Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 Y descendieron los diez hermanos de José á comprar trigo á Egipto.

Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 M as Jacob no envió á Benjamín hermano de José con sus hermanos; porque dijo: No sea acaso que le acontezca algún desastre.

А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

5 Y vinieron los hijos de Israel á comprar entre los que venían: porque había hambre en la tierra de Canaán.

И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 Y José era el señor de la tierra, que vendía á todo el pueblo de la tierra: y llegaron los hermanos de José, é inclináronse á él rostro por tierra.

А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

7 Y José como vió á sus hermanos, conociólos; mas hizo que no los conocía, y hablóles ásperamente, y les dijo: ¿De dónde habéis venido? Ellos respondieron: De la tierra de Canaán á comprar alimentos.

А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 J osé, pues, conoció á sus hermanos; pero ellos no le conocieron.

(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

9 E ntonces se acordó José de los sueños que había tenido de ellos, y díjoles: Espías sois; por ver lo descubierto del país habéis venido.

Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

10 Y ellos le respondieron: No, señor mío: mas tus siervos han venido á comprar alimentos.

А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 T odos nosotros somos hijos de un varón: somos hombres de verdad: tus siervos nunca fueron espías.

Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

12 Y él les dijo: No; á ver lo descubierto del país habéis venido.

Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

13 Y ellos respondieron: Tus siervos somos doce hermanos, hijos de un varón en la tierra de Canaán; y he aquí el menor está hoy con nuestro padre, y otro no parece.

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

14 Y José les dijo: Eso es lo que os he dicho, afirmando que sois espías:

И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

15 E n esto seréis probados: Vive Faraón que no saldréis de aquí, sino cuando vuestro hermano menor aquí viniere.

Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

16 E nviad uno de vosotros, y traiga á vuestro hermano; y vosotros quedad presos, y vuestras palabras serán probadas, si hay verdad con vosotros: y si no, vive Faraón, que sois espías.

Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

17 Y juntólos en la cárcel por tres días.

И ги постави под стража за три дни.

18 Y al tercer día díjoles José: Haced esto, y vivid: Yo temo á Dios:

А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 S i sois hombres de verdad, quede preso en la casa de vuestra cárcel uno de vuestros hermanos; y vosotros id, llevad el alimento para el hambre de vuestra casa:

Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

20 P ero habéis de traerme á vuestro hermano menor, y serán verificadas vuestras palabras, y no moriréis. Y ellos lo hicieron así.

пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

21 Y decían el uno al otro: Verdaderamente hemos pecado contra nuestro hermano, que vimos la angustia de su alma cuando nos rogaba, y no le oímos: por eso ha venido sobre nosotros esta angustia.

Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

22 E ntonces Rubén les respondió, diciendo: ¿No os hablé yo y dije: No pequéis contra el mozo; y no escuchásteis? He aquí también su sangre es requerida.

А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

23 Y ellos no sabían que los entendía José, porque había intérprete entre ellos.

А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 Y apartóse él de ellos, y lloró: después volvió á ellos, y les habló, y tomó de entre ellos á Simeón, y aprisionóle á vista de ellos.

И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 Y mandó José que llenaran sus sacos de trigo, y devolviesen el dinero de cada uno de ellos, poniéndolo en su saco, y les diesen comida para el camino: é hízose así con ellos.

Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

26 Y ellos pusieron su trigo sobre sus asnos, y fuéronse de allí.

А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

27 Y abriendo uno de ellos su saco para dar de comer á su asno en el mesón, vió su dinero que estaba en la boca de su costal.

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 Y dijo á sus hermanos: Mi dinero se me ha devuelto, y aun helo aquí en mi saco. Sobresaltóseles entonces el corazón, y espantados dijeron el uno al otro: ¿Qué es esto que nos ha hecho Dios?

И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

29 Y venidos á Jacob su padre en tierra de Canaán, contáronle todo lo que les había acaecido, diciendo:

И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

30 A quel varón, señor de la tierra, nos habló ásperamente, y nos trató como á espías de la tierra:

Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

31 Y nosotros le dijimos: Somos hombres de verdad, nunca fuimos espías:

Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

32 S omos doce hermanos, hijos de nuestro padre; uno no parece, y el menor está hoy con nuestro padre en la tierra de Canaán.

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 Y aquel varón, señor de la tierra, nos dijo: En esto conoceré que sois hombres de verdad; dejad conmigo uno de vuestros hermanos, y tomad para el hambre de vuestras casas, y andad,

И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

34 Y traedme á vuestro hermano el menor, para que yo sepa que no sois espías, sino hombres de verdad: así os daré á vuestro hermano, y negociaréis en la tierra.

пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

35 Y aconteció que vaciando ellos sus sacos, he aquí que en el saco de cada uno estaba el atado de su dinero: y viendo ellos y su padre los atados de su dinero, tuvieron temor.

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

36 E ntonces su padre Jacob les dijo: Habéisme privado de mis hijos; José no parece, ni Simeón tampoco, y á Benjamín le llevaréis: contra mí son todas estas cosas.

Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

37 Y Rubén habló á su padre, diciendo: Harás morir á mis dos hijos, si no te lo volviere; entrégalo en mi mano, que yo lo volveré á ti.

А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 Y él dijo: No descenderá mi hijo con vosotros; que su hermano es muerto, y él solo ha quedado: y si le aconteciere algún desastre en el camino por donde vais, haréis descender mis canas con dolor á la sepultura.

Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.