1 Y O soy el hombre que ha visto aflicción en la vara de su enojo.
Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 G uióme y llevóme en tinieblas, mas no en luz.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.
3 C iertamente contra mí volvió y revolvió su mano todo el día.
Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 H izo envejecer mi carne y mi piel; quebrantó mis huesos.
Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.
5 E dificó contra mí, y cercóme de tósigo y de trabajo.
Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.
6 A sentóme en oscuridades, como los ya muertos de mucho tiempo.
Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 C ercóme por todos lados, y no puedo salir; agravó mis grillos.
Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 A un cuando clamé y dí voces, cerro los oídos a mi oración.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 C ercó mis caminos con piedra tajada, torció mis senderos.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 C omo oso que acecha fué para mí, como león en escondrijos.
Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 T orció mis caminos, y depedazóme; tornóme asolado.
Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12 S u arco entesó, y púsome como blanco a la saeta.
Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13 H izo entrar en mis riñones las saetas de su aljaba.
заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.
14 F uí escarnio á todo mi pueblo, canción de ellos todos los días.
Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.
15 H artóme de amarguras, embriagóme de ajenjos.
Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16 Q uebróme los dientes con cascajo, cubrióme de ceniza.
При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Y mi alma se alejó de la paz, olvidéme del bien.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 Y dije: Pereció mi fortaleza, y mi esperanza de Jehová.
И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 A cuérdate de mi aflicción y de mi abatimiento, del ajenjo y de la hiel.
Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.
20 T endrálo aún en memoria mi alma, porque en mí está humillada.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.
21 E sto reduciré á mi corazón, por lo cual esperaré.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 E s por la misericordia de Jehová que no somos consumidos, porque nunca decayeron sus misericordias.
че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.
23 N uevas son cada mañana; grande es tu fidelidad.
Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.
24 M i parte es Jehová, dijo mi alma; por tanto en él esperaré.
Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25 B ueno es Jehová á los que en él esperan, al alma que le buscare.
Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 B ueno es esperar callando en la salud de Jehová.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 B ueno es al hombre, si llevare el yugo desde su mocedad.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 S entaráse solo, y callará, porque lo llevó sobre sí.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 P ondrá su boca en el polvo, por si quizá hay esperanza.
Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.
30 D ará la mejilla al que le hiriere; hartaráse de afrenta.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 P orque el Señor no desechará para siempre:
Защото Господ не отхвърля довека.
32 A ntes si afligiere, también se compadecerá según la multitud de sus misericordias.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 P orque no aflige ni congoja de su corazón á los hijos de los hombres.
Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.
34 D esmenuzar bajo de sus pies todos los encarcelados de la tierra,
Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,
35 H acer apartar el derecho del hombre ante la presencia del Altísimo,
да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 T rastornar al hombre en su causa, el Señor no lo sabe.
да се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.
37 ¿ Quién será aquel que diga, que vino algo que el Señor no mandó?
Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?
38 ¿ De la boca del Altísimo no saldrá malo y bueno?
От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?
39 ¿ Por qué murmura el hombre viviente, el hombre en su pecado?
Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 E scudriñemos nuestros caminos, y busquemos, y volvámonos a Jehová.
Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.
41 L evantemos nuestros corazones con las manos a Dios en los cielos.
Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:
42 N osotros nos hemos rebelado, y fuimos desleales; tú no perdonaste.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 D esplegaste la ira, y nos perseguiste; mataste, no perdonaste.
Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.
44 T e cubriste de nube, porque no pasase la oración nuestra.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 R aedura y abominación nos tornaste en medio de los pueblos.
Направил си ни като помия и смет сред племената.
46 T odos nuestros enemigos abrieron sobre nosotros su boca.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 T emor y lazo fué para nosotros, asolamiento y quebrantamiento.
Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 R íos de aguas echan mis ojos, por el quebrantamiento de la hija de mi pueblo.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.
49 M is ojos destilan, y no cesan, porque no hay alivio,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,
50 H asta que Jehová mire y vea desde los cielos.
докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 M is ojos contristaron mi alma, por todas las hijas de mi ciudad.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.
52 M is enemigos me dieron caza como á ave, sin por qué.
Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 A taron mi vida en mazmorra, pusieron piedra sobre mí.
Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.
54 A guas de avenida vinieron sobre mi cabeza; yo dije: Muerto soy.
Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.
55 I nvoqué tu nombre, oh Jehová, desde la cárcel profunda.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 O iste mi voz; no escondas tu oído á mi clamor, para mi respiro
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;
57 A cercástete el día que te invoqué: dijiste: No temas.
приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.
58 A bogaste, Señor, la causa de mi alma; redimiste mi vida.
Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 T ú has visto, oh Jehová, mi agravio; defiende mi causa.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 T ú has visto toda su venganza; todos sus pensamientos contra mí.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 T ú has oído el oprobio de ellos, oh Jehová, todas sus maquinaciones contra mí;
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 L os dichos de los que contra mí se levantaron, y su designio contra mí todo el día.
думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.
63 S u sentarse, y su levantarse mira: yo soy su canción.
Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.
64 D ales el pago, oh Jehová, según la obra de sus manos.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 D ales ansia de corazón, tu maldición á ellos.
ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 P ersíguelos en tu furor, y quebrántalos de debajo de los cielos, oh Jehová.
ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.