1 Y JESUS se fué al monte de las Olivas.

А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 Y por la mañana volvió al templo, y todo el pueblo vino á él: y sentado él, los enseñaba.

И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.

3 E ntonces los escribas y los Fariseos le traen una mujer tomada en adulterio; y poniéndola en medio,

И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:

4 D ícenle: Maestro, esta mujer ha sido tomada en el mismo hecho, adulterando;

Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

5 Y en la ley Moisés nos mandó apedrear á las tales: tú pues, ¿qué dices?

Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?

6 M as esto decían tentándole, para poder acusarle. Empero Jesús, inclinado hacia abajo, escribía en tierra con el dedo.

И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

7 Y como perseverasen preguntándole, enderezóse, y díjoles: El que de vosotros esté sin pecado, arroje contra ella la piedra el primero.

Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.

8 Y volviéndose á inclinar hacia abajo, escribía en tierra.

И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

9 O yendo, pues, ellos, redargüidos de la conciencia, salíanse uno á uno, comenzando desde los más viejos hasta los postreros: y quedó solo Jesús, y la mujer que estaba en medio.

А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.

10 Y enderezándose Jesús, y no viendo á nadie más que á la mujer, díjole: ¿Mujer, dónde están los que te acusaban? ¿Ninguno te ha condenado?

И когато се изправи, Исус ѝ каза: Жено, къде са онези ? Никой ли не те осъди?

11 Y ella dijo: Señor, ninguno. Entonces Jesús le dijo: Ni yo te condeno: vete, y no peques más.

И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече. Исус Христос - Светлината на света

12 Y hablóles Jesús otra vez, diciendo: Yo soy la luz del mundo: el que me sigue, no andará en tinieblas, mas tendrá la lumbre de la vida.

Тогава Исус отново им говорѝ: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 E ntonces los Fariseos le dijeron: Tú de ti mismo das testimonio: tu testimonio no es verdadero.

Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 R espondió Jesús, y díjoles: Aunque yo doy testimonio de mí mismo, mi testimonio es verdadero, porque sé de dónde he venido y á dónde voy; mas vosotros no sabéis de dónde vengo, y á dónde voy.

Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.

15 V osotros según la carne juzgáis; mas yo no juzgo á nadie.

Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 Y si yo juzgo, mi juicio es verdadero; porque no soy solo, sino yo y el que me envió, el Padre.

И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил.

17 Y en vuestra ley está escrito que el testimonio de dos hombres es verdadero.

И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Y o soy el que doy testimonio de mí mismo: y da testimonio de mí el que me envió, el Padre.

Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене.

19 Y decíanle: ¿Dónde está tu Padre? Respondió Jesús: Ni á mí me conocéis, ni á mi Padre; si á mí me conocieseis, á mi Padre también conocierais.

Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец.

20 E stas palabras habló Jesús en el lugar de las limosnas, enseñando en el templo: y nadie le prendió; porque aun no había venido su hora.

Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

21 Y díjoles otra vez Jesús: Yo me voy, y me buscaréis, mas en vuestro pecado moriréis: á donde yo voy, vosotros no podéis venir.

И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 D ecían entonces los Judíos: ¿Hase de matar á sí mismo, que dice: A donde yo voy, vosotros no podéis venir?

Затова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 Y decíales: Vosotros sois de abajo, yo soy de arriba; vosotros sois de este mundo, yo no soy de este mundo.

Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 P or eso os dije que moriréis en vuestros pecados: porque si no creyereis que yo soy, en vuestros pecados moriréis.

Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете.

25 Y decíanle: ¿Tú quién eres? Entonces Jesús les dijo: El que al principio también os he dicho.

Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.

26 M uchas cosas tengo que decir y juzgar de vosotros: mas el que me envió, es verdadero: y yo, lo que he oído de él, esto hablo en el mundo.

Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 M as no entendieron que él les hablaba del Padre.

Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 D íjoles pues, Jesús: Cuando levantareis al Hijo del hombre, entonces entenderéis que yo soy, y que nada hago de mí mismo; mas como el Padre me enseñó, esto hablo.

Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 P orque el que me envió, conmigo está; no me ha dejado solo el Padre; porque yo, lo que á él agrada, hago siempre.

И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.

30 H ablando él estas cosas, muchos creyeron en él.

Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. За истината

31 Y decía Jesús á los Judíos que le habían creído: Si vosotros permaneciereis en mi palabra, seréis verdaderamente mis discípulos;

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.

32 Y conoceréis la verdad, y la verdad os libertará.

И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Y respondiéronle: Simiente de Abraham somos, y jamás servimos á nadie: ¿cómo dices tú: Seréis libres?

Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 J esús les respondió: De cierto, de cierto os digo, que todo aquel que hace pecado, es siervo de pecado.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 Y el siervo no queda en casa para siempre: el hijo queda para siempre.

А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 A sí que, si el Hijo os libertare, seréis verdaderamente libres.

И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 S é que sois simiente de Abraham, mas procuráis matarme, porque mi palabra no cabe en vosotros.

Зная, че сте Авраамово потомство; и все пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място у вас.

38 Y o hablo lo que he visto cerca del Padre; y vosotros hacéis lo que habéis oído cerca de vuestro padre.

Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 R espondieron y dijéronle: Nuestro padre es Abraham. Díceles Jesús: Si fuerais hijos de Abraham, las obras de Abraham harías.

Те Му отговориха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 E mpero ahora procuráis matarme, hombre que os he hablado la verdad, la cual he oído de Dios: no hizo esto Abraham.

А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил.

41 V osotros hacéis las obras de vuestro padre. Dijéronle entonces: Nosotros no somos nacidos de fornicación; un padre tenemos, que es Dios.

Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец - Бога.

42 J esús entonces les dijo: Si vuestro padre fuera Dios, ciertamente me amaríais: porque yo de Dios he salido, y he venido; que no he venido de mí mismo, mas él me envió.

Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 ¿ Por qué no reconocéis mi lenguaje? porque no podéis oir mi palabra.

Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 V osotros de vuestro padre el diablo sois, y los deseos de vuestro padre queréis cumplir. Él, homicida ha sido desde el principio, y no permaneció en la verdad, porque no hay verdad en él. Cuando habla mentira, de suyo habla; porque es mentiroso, y padre de mentira.

Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 Y porque yo digo verdad, no me creéis.

А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

46 ¿ Quién de vosotros me redarguye de pecado? Pues si digo verdad, ¿por qué vosotros no me creéis?

Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

47 E l que es de Dios, las palabras de Dios oye: por esto no las oís vosotros, porque no sois de Dios.

Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. Исус Христос и Авраам

48 R espondieron entonces los Judíos, y dijéronle: ¿No decimos bien nosotros, que tú eres Samaritano, y tienes demonio?

Юдеите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс?

49 R espondió Jesús: Yo no tengo demonio, antes honro á mi Padre; y vosotros me habéis deshonrado.

Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.

50 Y no busco mi gloria: hay quien la busque, y juzgue.

Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 D e cierto, de cierto os digo, que el que guardare mi palabra, no verá muerte para siempre.

Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки.

52 E ntonces los Judíos le dijeron: Ahora conocemos que tienes demonio. Abraham murió, y los profetas, y tú dices: El que guardare mi palabra, no gustará muerte para siempre.

Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки.

53 ¿ Eres tú mayor que nuestro padre Abraham, el cual murió? y los profetas murieron: ¿quién te haces á ti mismo?

Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 R espondió Jesús: Si yo me glorifico á mí mismo, mi gloria es nada: mi Padre es el que me glorifica; el que vosotros decís que es vuestro Dios;

Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 Y no le conocéis: mas yo le conozco; y si dijere que no le conozco, seré como vosotros mentiroso: mas le conozco, y guardo su palabra.

и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 A braham vuestro padre se gozó por ver mi día; y lo vió, y se gozó.

Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва.

57 D ijéronle entonces los Judíos: Aun no tienes cincuenta años, ¿y has visto á Abraham?

Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял?

58 D íjoles Jesús: De cierto, de cierto os digo: Antes que Abraham fuese, yo soy.

Исус им каза: Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 T omaron entonces piedras para tirarle: mas Jesús se encubrió, y salió del templo; y atravesando por medio de ellos, se fué.

Тогава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде.