1 D ESPUÉS llegó á Derbe, y á Listra: y he aquí, estaba allí un discípulo llamado Timoteo, hijo de una mujer Judía fiel, mas de padre Griego.

После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

2 D e éste daban buen testimonio los hermanos que estaban en Listra y en Iconio.

Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

3 E ste quiso Pablo que fuese con él; y tomándole, le circuncidó por causa de los Judíos que estaban en aquellos lugares; porque todos sabían que su padre era Griego.

Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 Y como pasaban por las ciudades, les daban que guardasen los decretos que habían sido determinados por los apóstoles y los ancianos que estaban en Jerusalem.

И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

5 A sí que, las iglesias eran confirmadas en fe, y eran aumentadas en número cada día.

Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. Павел отива в Европа

6 Y pasando á Phrygia y la provincia de Galacia, les fué prohibido por el Espíritu Santo hablar la palabra en Asia.

И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

7 Y como vinieron á Misia, tentaron de ir á Bithynia; mas el Espíritu no les dejó.

и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

8 Y pasando á Misia, descendieron á Troas.

И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 Y fué mostrada á Pablo de noche una visión: Un varón Macedonio se puso delante, rogándole, y diciendo: Pasa á Macedonia, y ayúdanos.

А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.

10 Y como vió la visión, luego procuramos partir á Macedonia, dando por cierto que Dios nos llamaba para que les anunciásemos el evangelio.

И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. Проповедта във Филипи

11 P artidos pues de Troas, vinimos camino derecho á Samotracia, y el día siguiente á Neápolis;

И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден - към Неапол,

12 Y de allí á Filipos, que es la primera ciudad de la parte de Macedonia, y una colonia; y estuvimos en aquella ciudad algunos días.

и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.

13 Y un día de sábado salimos de la puerta junto al río, donde solía ser la oración; y sentándonos, hablamos á las mujeres que se habían juntado.

А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14 E ntonces una mujer llamada Lidia, que vendía púrpura en la ciudad de Tiatira, temerosa de Dios, estaba oyendo; el corazón de la cual abrió el Señor para que estuviese atenta á lo que Pablo decía.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което Павел говореше.

15 Y cuando fué bautizada, y su familia, nos rogó, diciendo: Si habéis juzgado que yo sea fiel al Señor, entrad en mi casa, y posad: y constriñónos.

И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. Апостолите Павел и Сила в затвора

16 Y aconteció, que yendo nosotros á la oración, una muchacha que tenía espíritu pitónico, nos salió al encuentro, la cual daba grande ganancia á sus amos adivinando.

И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.

17 E sta, siguiendo á Pablo y á nosotros, daba voces, diciendo: Estos hombres son siervos del Dios Alto, los cuales os anuncian el camino de salud.

Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 Y esto hacía por muchos días; mas desagradando á Pablo, se volvió y dijo al espíritu: Te mando en el nombre de Jesucristo, que salgas de ella. Y salió en la misma hora.

Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 Y viendo sus amos que había salido la esperanza de su ganancia, prendieron á Pablo y á Silas, y los trajeron al foro, al magistrado;

А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 Y presentándolos á los magistrados, dijeron: Estos hombres, siendo Judíos, alborotan nuestra ciudad,

И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни

21 Y predican ritos, los cuales no nos es lícito recibir ni hacer, pues somos Romanos.

като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.

22 Y agolpóse el pueblo contra ellos: y los magistrados rompiéndoles sus ropas, les mandaron azotar con varas.

Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 Y después que los hubieron herido de muchos azotes, los echaron en la cárcel, mandando al carcelero que los guardase con diligencia:

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24 E l cual, recibido este mandamiento, los metió en la cárcel de más adentro; y les apretó los pies en el cepo.

а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.

25 M as á media noche, orando Pablo y Silas, cantaban himnos á Dios: y los que estaban presos los oían.

Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 E ntonces fué hecho de repente un gran terremoto, de tal manera que los cimientos de la cárcel se movían; y luego todas las puertas se abrieron, y las prisiones de todos soltaron.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

27 Y despertado el carcelero, como vió abiertas las puertas de la cárcel, sacando la espada se quería matar, pensando que los presos se habían huído.

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.

28 M as Pablo clamó á gran voz, diciendo: No te hagas ningún mal; que todos estamos aquí.

Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.

29 E l entonces pidiendo luz, entró dentro, y temblando, derribóse á los pies de Pablo y de Silas;

Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

30 Y sacándolos fuera, le dice: Señores, ¿qué es menester que yo haga para ser salvo?

и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31 Y ellos dijeron: Cree en el Señor Jesucristo, y serás salvo tú, y tu casa.

А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш - ти и домът ти.

32 Y le hablaron la palabra del Señor, y á todos los que estan en su casa.

И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 Y tomándolos en aquella misma hora de la noche, les lavó los azotes; y se bautizó luego él, y todos los suyos.

И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.

34 Y llevándolos á su casa, les puso la mesa: y se gozó de que con toda su casa había creído á Dios.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 Y como fué, día, los magistrados enviaron los alguaciles, diciendo: Deja ir á aquellos hombres.

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.

36 Y el carcelero hizo saber estas palabras á Pablo: Los magistrados han enviado á decir que seás sueltos: así que ahora salid, é id en paz.

И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.

37 E ntonces Pablo les dijo: Azotados públicamente sin ser condenados, siendo hombres Romanos, nos echaron en la cárcel; y ¿ahora nos echan encubiertamente? No, de cierto, sino vengan ellos y sáquennos.

Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени - нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 Y los alguaciles volvieron á decir á los magistrados estas palabras: y tuvieron miedo, oído que eran Romanos.

И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха;

39 Y viniendo, les rogaron; y sacándolos, les pidieron que se saliesen de la ciudad.

и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

40 E ntonces salidos de la cárcel, entraron en casa de Lidia; y habiendo visto á los hermanos, los consolaron, y se salieron.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.