1 Y RESPONDIO Eliphaz el Temanita, y dijo:
Тогава теманецът Елифаз каза:
2 S i probáremos á hablarte, serte ha molesto; Mas ¿quién podrá detener las palabras?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?
3 H e aquí, tú enseñabas á muchos, Y las manos flacas corroborabas;
Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.
4 A l que vacilaba, enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.
Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.
5 M as ahora que el mal sobre ti ha venido, te es duro; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.
А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.
6 ¿ Es este tu temor, tu confianza, Tu esperanza, y la perfección de tus caminos?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?
7 R ecapacita ahora, ¿quién que fuera inocente se perdiera? Y ¿en dónde los rectos fueron cortados?
Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.
8 C omo yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.
Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.
9 P erecen por el aliento de Dios, Y por el espíritu de su furor son consumidos.
Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.
10 E l bramido del león, y la voz del león, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 E l león viejo perece por falta de presa, Y los hijos del león son esparcidos.
Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.
12 E l negocio también me era á mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.
Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;
13 E n imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,
сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,
14 S obrevínome un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos:
обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.
15 Y un espíritu pasó por delante de mí, Que hizo se erizara el pelo de mi carne.
Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;
16 P aróse un fantasma delante de mis ojos, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:
той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:
17 ¿ Si será el hombre más justo que Dios? ¿Si será el varón más limpio que el que lo hizo?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 H e aquí que en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles
Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -
19 C uánto más en los que habitan en casas de lodo, Cuyo fundamento está en el polvo, Y que serán quebrantados de la polilla!
колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!
20 D e la mañana á la tarde son quebrantados, Y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.
Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.
21 ¿ Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y sin sabiduría.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.