1 Y respondió Elifaz el temanita, y dijo:

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 S i probáremos a hablarte, te será molesto; pero ¿quién podrá detener las palabras?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 H e aquí, tú enseñabas a muchos, y las manos debilitadas corroborabas.

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 A l que vacilaba, enderezaban tus palabras, y las rodillas de los que arrodillaban esforzabas.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 M as ahora que a ti te ha venido, te es molesto; y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 ¿ No es éste tu temor, tu confianza, tu esperanza, y la integridad de tus caminos?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 A cuérdate ahora, ¿quién haya sido inocente que se perdiera? Y ¿adónde los rectos han sido cortados?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 C omo yo he visto que los que aran iniquidad y siembran injuria, la siegan.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 P erecen por el aliento de Dios, y por el espíritu de su furor son consumidos.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 E l bramido del león, y la voz del león, y los dientes de los leoncillos son arrancados.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 E l león viejo perece por falta de presa, y los hijos del león son esparcidos.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 ¶ El negocio también me era a mí oculto; mas mi oído ha percibido algo de ello.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 E n imaginaciones de visiones nocturnas, cuando el sueño cae sobre los hombres,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 m e sobrevino un espanto y un temblor, que estremeció todos mis huesos.

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 Y un espíritu que pasó por delante de mí, hizo que se erizara el vello de mi carne.

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 S e paró un fantasma delante de mis ojos, cuyo rostro yo no conocí, y quedo, oí que decía:

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 ¿ Por ventura será el hombre más justo que Dios? ¿Será el varón más limpio que el que lo hizo?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 H e aquí que en sus siervos no confía, y en sus ángeles halló locura.

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 ¡ Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, cuyo fundamento está en el polvo, y que serán quebrantados de la polilla!

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 D e la mañana a la tarde son quebrantados, y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 ¿ Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y no lo saben.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.