1 ¶ Según su antojo busca el que se desvía; en toda doctrina se envolverá.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

2 ¶ No toma placer el loco en la inteligencia, sino en lo que descubre su corazón.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

3 ¶ Cuando viene el impío, viene también el menosprecio, y con el deshonrador la afrenta.

С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

4 ¶ Aguas profundas son las palabras de la boca del hombre; y arroyo que rebosa, la fuente de la sabiduría.

Думите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

5 ¶ Tener respeto a la persona del impío, para hacer caer al justo de su derecho, no es bueno.

Не е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

6 ¶ Los labios del loco vienen con pleito; y su boca a plaga llama.

Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

7 L a boca del loco es quebrantamiento para sí, y sus labios son lazos para su alma.

Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

8 ¶ Las palabras del chismoso parecen blandas, mas ellas descienden hasta lo íntimo del vientre.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

9 ¶ También el que es negligente en su obra es hermano del gran desolador.

Немарливият в работата си е брат на разсипника.

10 ¶ Torre fuerte es el nombre del SEÑOR; a él correrá el justo, y será levantado.

Името Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 ¶ Las riquezas del rico son la ciudad de su fortaleza, y como un muro alto en su imaginación.

Имотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

12 ¶ Antes del quebrantamiento se eleva el corazón del hombre, y antes de la honra es el abatimiento.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

13 ¶ El que responde palabra antes de oír, le es locura y oprobio.

Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

14 ¶ El espíritu del hombre soportará su enfermedad; mas ¿quién soportará al espíritu quebrantado?

Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

15 ¶ El corazón del entendido adquiere sabiduría; y el oído de los sabios busca la ciencia.

Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

16 ¶ El don del hombre le ensancha el camino, y le lleva delante de los grandes.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

17 ¶ El justo es el primero en su pleito; y su adversario viene, y le busca.

Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

18 ¶ La suerte pone fin a los pleitos, y decide entre los fuertes.

Жребият прекратява разприте и решава между силните.

19 ¶ El hermano ofendido es más tenaz que una ciudad fuerte; y las contiendas de los hermanos son como cerrojos de alcázar.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

20 ¶ Del fruto de la boca del hombre se llenará su vientre; se saciará del producto de sus labios.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

21 ¶ La muerte y la vida están en poder de la lengua; y el que la ama comerá de sus frutos.

Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 ¶ El que halló esposa halló el bien, y alcanzó la benevolencia del SEÑOR.

Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

23 ¶ El pobre habla con ruegos; mas el rico responde durezas.

Сиромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

24 ¶ El hombre que tiene amigos, ha de mostrarse amigo; y amigo hay más unido que un hermano.

Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.