1 D espués de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.
След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Y exclamó Job, y dijo:
Йов проговори:
3 P erezca el día en que yo fui nacido, y la noche que dijo: Varón es concebido.
Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 A quel día fuera tinieblas, y Dios no curara de él desde arriba, ni claridad resplandeciera sobre él.
Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.
5 Q ue tinieblas y sombra de muerte sea su redentor; reposara sobre él nublado, que lo hiciera horrible como día caluroso.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 A quella noche ocupara oscuridad, ni fuera contada entre los días del año, ni viniera en el número de los meses.
Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.
7 ¡ Oh, si fuere aquella noche solitaria, que no viniera en ella canción!
Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.
8 M aldijéranla los que maldicen al día, los que se aparejan para levantar su llanto.
Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 L as estrellas de su alba fueran oscurecidas; esperaran la luz, y no viniera, ni viera los párpados de la mañana;
Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;
10 p or cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, ni escondió de mis ojos la miseria.
защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.
11 ¿ Por qué no morí yo desde la matriz, o fui traspasado saliendo del vientre?
Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 ¿ Por qué me previnieron las rodillas? ¿Y para qué los senos que mamare?
Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?
13 P ues que ahora yaciera yo, y reposara; durmiera, y entonces tuviera reposo,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.
14 c on los reyes y con los consejeros de la tierra, que edifican para sí los desiertos;
Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;
15 o con los príncipes que poseen el oro, que llenan sus casas de plata.
или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;
16 O ¿por qué no fui escondido como abortivo, como los pequeñitos que nunca vieron luz?
или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.
17 ¶ Allí los impíos dejaron de molestar, y allí descansaron los de cansadas fuerzas.
Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.
18 A llí también reposaron los cautivos; no oyeron la voz del exactor.
Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.
19 A llí está el chico y el grande; allí es el siervo libre de su señor.
Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.
20 ¿ Por qué dio luz al trabajado, y vida a los amargos de ánimo?
Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,
21 Q ue esperan la muerte, y no la hay; y la buscan más que tesoros.
които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -
22 Q ue se alegran sobremanera, y se gozan cuando hallan el sepulcro.
които много се радват и веселят, когато намерят гроба?
23 A l hombre que no sabe por donde vaya, y que Dios lo encerró.
Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?
24 P orque antes que mi pan, viene mi suspiro; y mis bramidos corren como aguas.
Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.
25 P orque el temor que me espantaba me ha venido, y me ha acontecido lo que temía.
Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 N unca tuve prosperidad, nunca me aseguré, ni nunca me reposé; y me vino turbación.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.