Job 3 ~ Йов 3

picture

1 D espués de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 Y exclamó Job, y dijo:

Йов проговори:

3 P erezca el día en que yo fui nacido, y la noche que dijo: Varón es concebido.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 A quel día fuera tinieblas, y Dios no curara de él desde arriba, ni claridad resplandeciera sobre él.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 Q ue tinieblas y sombra de muerte sea su redentor; reposara sobre él nublado, que lo hiciera horrible como día caluroso.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 A quella noche ocupara oscuridad, ni fuera contada entre los días del año, ni viniera en el número de los meses.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 ¡ Oh, si fuere aquella noche solitaria, que no viniera en ella canción!

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 M aldijéranla los que maldicen al día, los que se aparejan para levantar su llanto.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L as estrellas de su alba fueran oscurecidas; esperaran la luz, y no viniera, ni viera los párpados de la mañana;

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 p or cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, ni escondió de mis ojos la miseria.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 ¿ Por qué no morí yo desde la matriz, o fui traspasado saliendo del vientre?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 ¿ Por qué me previnieron las rodillas? ¿Y para qué los senos que mamare?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 P ues que ahora yaciera yo, y reposara; durmiera, y entonces tuviera reposo,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 c on los reyes y con los consejeros de la tierra, que edifican para sí los desiertos;

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 o con los príncipes que poseen el oro, que llenan sus casas de plata.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 O ¿por qué no fui escondido como abortivo, como los pequeñitos que nunca vieron luz?

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 Allí los impíos dejaron de molestar, y allí descansaron los de cansadas fuerzas.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 A llí también reposaron los cautivos; no oyeron la voz del exactor.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 A llí está el chico y el grande; allí es el siervo libre de su señor.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 ¿ Por qué dio luz al trabajado, y vida a los amargos de ánimo?

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 Q ue esperan la muerte, y no la hay; y la buscan más que tesoros.

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 Q ue se alegran sobremanera, y se gozan cuando hallan el sepulcro.

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 A l hombre que no sabe por donde vaya, y que Dios lo encerró.

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 P orque antes que mi pan, viene mi suspiro; y mis bramidos corren como aguas.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 P orque el temor que me espantaba me ha venido, y me ha acontecido lo que temía.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 N unca tuve prosperidad, nunca me aseguré, ni nunca me reposé; y me vino turbación.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.