1 A fter this opened Job his mouth, and cursed his day.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 A nd Job spake, and said,

Йов проговори:

3 L et the day perish wherein I was born, and the night in which it was said, There is a man child conceived.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 L et that day be darkness; let not God regard it from above, neither let the light shine upon it.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 L et darkness and the shadow of death stain it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 A s for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year, let it not come into the number of the months.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 L o, let that night be solitary, let no joyful voice come therein.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 L et them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L et the stars of the twilight thereof be dark; let it look for light, but have none; neither let it see the dawning of the day:

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it shut not up the doors of my mother's womb, nor hid sorrow from mine eyes.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 W hy died I not from the womb? why did I not give up the ghost when I came out of the belly?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 W hy did the knees prevent me? or why the breasts that I should suck?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 F or now should I have lain still and been quiet, I should have slept: then had I been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 W ith kings and counsellors of the earth, which build desolate places for themselves;

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 O r with princes that had gold, who filled their houses with silver:

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 O r as an hidden untimely birth I had not been; as infants which never saw light.

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 T here the wicked cease from troubling; and there the weary be at rest.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 T here the prisoners rest together; they hear not the voice of the oppressor.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 T he small and great are there; and the servant is free from his master.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 W herefore is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 W hich long for death, but it cometh not; and dig for it more than for hid treasures;

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 W hich rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 W hy is light given to a man whose way is hid, and whom God hath hedged in?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 F or my sighing cometh before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 F or the thing which I greatly feared is come upon me, and that which I was afraid of is come unto me.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 I was not in safety, neither had I rest, neither was I quiet; yet trouble came.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.