1 A nd he heard the words of Laban's sons, saying, Jacob hath taken away all that was our father's; and of that which was our father's hath he gotten all this glory.

А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2 A nd Jacob beheld the countenance of Laban, and, behold, it was not toward him as before.

И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.

3 A nd the Lord said unto Jacob, Return unto the land of thy fathers, and to thy kindred; and I will be with thee.

А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.

4 A nd Jacob sent and called Rachel and Leah to the field unto his flock,

Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

5 A nd said unto them, I see your father's countenance, that it is not toward me as before; but the God of my father hath been with me.

и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.

6 A nd ye know that with all my power I have served your father.

А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

7 A nd your father hath deceived me, and changed my wages ten times; but God suffered him not to hurt me.

Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

8 I f he said thus, The speckled shall be thy wages; then all the cattle bare speckled: and if he said thus, The ringstraked shall be thy hire; then bare all the cattle ringstraked.

Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

9 T hus God hath taken away the cattle of your father, and given them to me.

Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.

10 A nd it came to pass at the time that the cattle conceived, that I lifted up mine eyes, and saw in a dream, and, behold, the rams which leaped upon the cattle were ringstraked, speckled, and grisled.

И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.

11 A nd the angel of God spake unto me in a dream, saying, Jacob: And I said, Here am I.

И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.

12 A nd he said, Lift up now thine eyes, and see, all the rams which leap upon the cattle are ringstraked, speckled, and grisled: for I have seen all that Laban doeth unto thee.

Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.

13 I am the God of Bethel, where thou anointedst the pillar, and where thou vowedst a vow unto me: now arise, get thee out from this land, and return unto the land of thy kindred.

Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.

14 A nd Rachel and Leah answered and said unto him, Is there yet any portion or inheritance for us in our father's house?

Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15 A re we not counted of him strangers? for he hath sold us, and hath quite devoured also our money.

Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16 F or all the riches which God hath taken from our father, that is ours, and our children's: now then, whatsoever God hath said unto thee, do.

Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.

17 T hen Jacob rose up, and set his sons and his wives upon camels;

Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.

18 A nd he carried away all his cattle, and all his goods which he had gotten, the cattle of his getting, which he had gotten in Padanaram, for to go to Isaac his father in the land of Canaan.

И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

19 A nd Laban went to shear his sheep: and Rachel had stolen the images that were her father's.

А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20 A nd Jacob stole away unawares to Laban the Syrian, in that he told him not that he fled.

И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.

21 S o he fled with all that he had; and he rose up, and passed over the river, and set his face toward the mount Gilead.

Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат и се отправи към хълмистата страна на Галаад. Лаван преследва Яков

22 A nd it was told Laban on the third day that Jacob was fled.

А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.

23 A nd he took his brethren with him, and pursued after him seven days' journey; and they overtook him in the mount Gilead.

Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.

24 A nd God came to Laban the Syrian in a dream by night, and said unto him, Take heed that thou speak not to Jacob either good or bad.

Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

25 T hen Laban overtook Jacob. Now Jacob had pitched his tent in the mount: and Laban with his brethren pitched in the mount of Gilead.

И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад. Съюзът между Яков и Лаван

26 A nd Laban said to Jacob, What hast thou done, that thou hast stolen away unawares to me, and carried away my daughters, as captives taken with the sword?

Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?

27 W herefore didst thou flee away secretly, and steal away from me; and didst not tell me, that I might have sent thee away with mirth, and with songs, with tabret, and with harp?

Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

28 A nd hast not suffered me to kiss my sons and my daughters? thou hast now done foolishly in so doing.

нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.

29 I t is in the power of my hand to do you hurt: but the God of your father spake unto me yesternight, saying, Take thou heed that thou speak not to Jacob either good or bad.

Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

30 A nd now, though thou wouldest needs be gone, because thou sore longedst after thy father's house, yet wherefore hast thou stolen my gods?

И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?

31 A nd Jacob answered and said to Laban, Because I was afraid: for I said, Peradventure thou wouldest take by force thy daughters from me.

А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.

32 W ith whomsoever thou findest thy gods, let him not live: before our brethren discern thou what is thine with me, and take it to thee. For Jacob knew not that Rachel had stolen them.

В когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).

33 A nd Laban went into Jacob's tent, and into Leah's tent, and into the two maidservants' tents; but he found them not. Then went he out of Leah's tent, and entered into Rachel's tent.

И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

34 N ow Rachel had taken the images, and put them in the camel's furniture, and sat upon them. And Laban searched all the tent, but found them not.

А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.

35 A nd she said to her father, Let it not displease my lord that I cannot rise up before thee; for the custom of women is upon me. And he searched but found not the images.

И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36 A nd Jacob was wroth, and chode with Laban: and Jacob answered and said to Laban, What is my trespass? what is my sin, that thou hast so hotly pursued after me?

Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?

37 W hereas thou hast searched all my stuff, what hast thou found of all thy household stuff? set it here before my brethren and thy brethren, that they may judge betwixt us both.

Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

38 T his twenty years have I been with thee; thy ewes and thy she goats have not cast their young, and the rams of thy flock have I not eaten.

Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.

39 T hat which was torn of beasts I brought not unto thee; I bare the loss of it; of my hand didst thou require it, whether stolen by day, or stolen by night.

Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.

40 T hus I was; in the day the drought consumed me, and the frost by night; and my sleep departed from mine eyes.

Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41 T hus have I been twenty years in thy house; I served thee fourteen years for thy two daughters, and six years for thy cattle: and thou hast changed my wages ten times.

Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

42 E xcept the God of my father, the God of Abraham, and the fear of Isaac, had been with me, surely thou hadst sent me away now empty. God hath seen mine affliction and the labour of my hands, and rebuked thee yesternight.

Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.

43 A nd Laban answered and said unto Jacob, These daughters are my daughters, and these children are my children, and these cattle are my cattle, and all that thou seest is mine: and what can I do this day unto these my daughters, or unto their children which they have born?

А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?

44 N ow therefore come thou, let us make a covenant, I and thou; and let it be for a witness between me and thee.

Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

45 A nd Jacob took a stone, and set it up for a pillar.

Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46 A nd Jacob said unto his brethren, Gather stones; and they took stones, and made an heap: and they did eat there upon the heap.

Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

47 A nd Laban called it Jegarsahadutha: but Jacob called it Galeed.

Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.

48 A nd Laban said, This heap is a witness between me and thee this day. Therefore was the name of it called Galeed;

И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад

49 A nd Mizpah; for he said, The Lord watch between me and thee, when we are absent one from another.

и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

50 I f thou shalt afflict my daughters, or if thou shalt take other wives beside my daughters, no man is with us; see, God is witness betwixt me and thee.

Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

51 A nd Laban said to Jacob, Behold this heap, and behold this pillar, which I have cast betwixt me and thee:

Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

52 T his heap be witness, and this pillar be witness, that I will not pass over this heap to thee, and that thou shalt not pass over this heap and this pillar unto me, for harm.

тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.

53 T he God of Abraham, and the God of Nahor, the God of their father, judge betwixt us. And Jacob sware by the fear of his father Isaac.

Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.

54 T hen Jacob offered sacrifice upon the mount, and called his brethren to eat bread: and they did eat bread, and tarried all night in the mount.

Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

55 A nd early in the morning Laban rose up, and kissed his sons and his daughters, and blessed them: and Laban departed, and returned unto his place.

На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.