1 T hrough desire a man, having separated himself, seeketh and intermeddleth with all wisdom.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

2 A fool hath no delight in understanding, but that his heart may discover itself.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

3 W hen the wicked cometh, then cometh also contempt, and with ignominy reproach.

С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

4 T he words of a man's mouth are as deep waters, and the wellspring of wisdom as a flowing brook.

Думите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

5 I t is not good to accept the person of the wicked, to overthrow the righteous in judgment.

Не е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

6 A fool's lips enter into contention, and his mouth calleth for strokes.

Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

7 A fool's mouth is his destruction, and his lips are the snare of his soul.

Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

8 T he words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

9 H e also that is slothful in his work is brother to him that is a great waster.

Немарливият в работата си е брат на разсипника.

10 T he name of the Lord is a strong tower: the righteous runneth into it, and is safe.

Името Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 T he rich man's wealth is his strong city, and as an high wall in his own conceit.

Имотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

12 B efore destruction the heart of man is haughty, and before honour is humility.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

13 H e that answereth a matter before he heareth it, it is folly and shame unto him.

Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

14 T he spirit of a man will sustain his infirmity; but a wounded spirit who can bear?

Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

15 T he heart of the prudent getteth knowledge; and the ear of the wise seeketh knowledge.

Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

16 A man's gift maketh room for him, and bringeth him before great men.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

17 H e that is first in his own cause seemeth just; but his neighbour cometh and searcheth him.

Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

18 T he lot causeth contentions to cease, and parteth between the mighty.

Жребият прекратява разприте и решава между силните.

19 A brother offended is harder to be won than a strong city: and their contentions are like the bars of a castle.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

20 A man's belly shall be satisfied with the fruit of his mouth; and with the increase of his lips shall he be filled.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

21 D eath and life are in the power of the tongue: and they that love it shall eat the fruit thereof.

Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 W hoso findeth a wife findeth a good thing, and obtaineth favour of the Lord.

Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

23 T he poor useth intreaties; but the rich answereth roughly.

Сиромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

24 A man that hath friends must shew himself friendly: and there is a friend that sticketh closer than a brother.

Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.