1 T hen sang Deborah and Barak the son of Abinoam on that day, saying,

В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

2 P raise ye the Lord for the avenging of Israel, when the people willingly offered themselves.

Затова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

3 H ear, O ye kings; give ear, O ye princes; I, even I, will sing unto the Lord; I will sing praise to the Lord God of Israel.

Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

4 L ord, when thou wentest out of Seir, when thou marchedst out of the field of Edom, the earth trembled, and the heavens dropped, the clouds also dropped water.

Господи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

5 T he mountains melted from before the Lord, even that Sinai from before the Lord God of Israel.

Планините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

6 I n the days of Shamgar the son of Anath, in the days of Jael, the highways were unoccupied, and the travellers walked through byways.

В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 T he inhabitants of the villages ceased, they ceased in Israel, until that I Deborah arose, that I arose a mother in Israel.

Престанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

8 T hey chose new gods; then was war in the gates: was there a shield or spear seen among forty thousand in Israel?

Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

9 M y heart is toward the governors of Israel, that offered themselves willingly among the people. Bless ye the Lord.

Сърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 S peak, ye that ride on white asses, ye that sit in judgment, and walk by the way.

Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

11 T hey that are delivered from the noise of archers in the places of drawing water, there shall they rehearse the righteous acts of the Lord, even the righteous acts toward the inhabitants of his villages in Israel: then shall the people of the Lord go down to the gates.

Далеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

12 A wake, awake, Deborah: awake, awake, utter a song: arise, Barak, and lead thy captivity captive, thou son of Abinoam.

Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

13 T hen he made him that remaineth have dominion over the nobles among the people: the Lord made me have dominion over the mighty.

Тогава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 O ut of Ephraim was there a root of them against Amalek; after thee, Benjamin, among thy people; out of Machir came down governors, and out of Zebulun they that handle the pen of the writer.

Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

15 A nd the princes of Issachar were with Deborah; even Issachar, and also Barak: he was sent on foot into the valley. For the divisions of Reuben there were great thoughts of heart.

И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

16 W hy abodest thou among the sheepfolds, to hear the bleatings of the flocks? For the divisions of Reuben there were great searchings of heart.

Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

17 G ilead abode beyond Jordan: and why did Dan remain in ships? Asher continued on the sea shore, and abode in his breaches.

Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

18 Z ebulun and Naphtali were a people that jeoparded their lives unto the death in the high places of the field.

Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

19 T he kings came and fought, then fought the kings of Canaan in Taanach by the waters of Megiddo; they took no gain of money.

Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

20 T hey fought from heaven; the stars in their courses fought against Sisera.

От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 T he river of Kishon swept them away, that ancient river, the river Kishon. O my soul, thou hast trodden down strength.

Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

22 T hen were the horsehoofs broken by the means of the pransings, the pransings of their mighty ones.

Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

23 C urse ye Meroz, said the angel of the Lord, curse ye bitterly the inhabitants thereof; because they came not to the help of the Lord, to the help of the Lord against the mighty.

Кълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

24 B lessed above women shall Jael the wife of Heber the Kenite be, blessed shall she be above women in the tent.

Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

25 H e asked water, and she gave him milk; she brought forth butter in a lordly dish.

Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

26 S he put her hand to the nail, and her right hand to the workmen's hammer; and with the hammer she smote Sisera, she smote off his head, when she had pierced and stricken through his temples.

Ръката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

27 A t her feet he bowed, he fell, he lay down: at her feet he bowed, he fell: where he bowed, there he fell down dead.

В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

28 T he mother of Sisera looked out at a window, and cried through the lattice, Why is his chariot so long in coming? why tarry the wheels of his chariots?

Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 H er wise ladies answered her, yea, she returned answer to herself,

Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

30 H ave they not sped? have they not divided the prey; to every man a damsel or two; to Sisera a prey of divers colours, a prey of divers colours of needlework, of divers colours of needlework on both sides, meet for the necks of them that take the spoil?

Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

31 S o let all thine enemies perish, O Lord: but let them that love him be as the sun when he goeth forth in his might. And the land had rest forty years.

Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.