1 W hen thou sittest to eat with a ruler, consider diligently what is before thee:
Когато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;
2 A nd put a knife to thy throat, if thou be a man given to appetite.
постави ограничение на гърлото си, ако си лаком;
3 B e not desirous of his dainties: for they are deceitful meat.
не пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.
4 L abour not to be rich: cease from thine own wisdom.
Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.
5 W ilt thou set thine eyes upon that which is not? for riches certainly make themselves wings; they fly away as an eagle toward heaven.
Устремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.
6 E at thou not the bread of him that hath an evil eye, neither desire thou his dainty meats:
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,
7 F or as he thinketh in his heart, so is he: Eat and drink, saith he to thee; but his heart is not with thee.
защото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.
8 T he morsel which thou hast eaten shalt thou vomit up, and lose thy sweet words.
Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.
9 S peak not in the ears of a fool: for he will despise the wisdom of thy words.
Не говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.
10 R emove not the old landmark; and enter not into the fields of the fatherless:
Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,
11 F or their redeemer is mighty; he shall plead their cause with thee.
защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 A pply thine heart unto instruction, and thine ears to the words of knowledge.
Предай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.
13 W ithhold not correction from the child: for if thou beatest him with the rod, he shall not die.
Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.
14 T hou shalt beat him with the rod, and shalt deliver his soul from hell.
Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син
15 M y son, if thine heart be wise, my heart shall rejoice, even mine.
Сине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.
16 Y ea, my reins shall rejoice, when thy lips speak right things.
Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.
17 L et not thine heart envy sinners: but be thou in the fear of the Lord all the day long.
Сърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 F or surely there is an end; and thine expectation shall not be cut off.
защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.
19 H ear thou, my son, and be wise, and guide thine heart in the way.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.
20 B e not among winebibbers; among riotous eaters of flesh:
Не бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,
21 F or the drunkard and the glutton shall come to poverty: and drowsiness shall clothe a man with rags.
защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.
22 H earken unto thy father that begat thee, and despise not thy mother when she is old.
Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.
23 B uy the truth, and sell it not; also wisdom, and instruction, and understanding.
Купувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.
24 T he father of the righteous shall greatly rejoice: and he that begetteth a wise child shall have joy of him.
Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.
25 T hy father and thy mother shall be glad, and she that bare thee shall rejoice.
И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.
26 M y son, give me thine heart, and let thine eyes observe my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,
27 F or a whore is a deep ditch; and a strange woman is a narrow pit.
защото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.
28 S he also lieth in wait as for a prey, and increaseth the transgressors among men.
Да! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.
29 W ho hath woe? who hath sorrow? who hath contentions? who hath babbling? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?
На кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -
30 T hey that tarry long at the wine; they that go to seek mixed wine.
На онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.
31 L ook not thou upon the wine when it is red, when it giveth his colour in the cup, when it moveth itself aright.
Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,
32 A t the last it biteth like a serpent, and stingeth like an adder.
защото после то хапе като змия и жили като ехидна.
33 T hine eyes shall behold strange women, and thine heart shall utter perverse things.
Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Y ea, thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, or as he that lieth upon the top of a mast.
даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.
35 T hey have stricken me, shalt thou say, and I was not sick; they have beaten me, and I felt it not: when shall I awake? I will seek it yet again.
Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?