1 O ut of the depths have I cried unto thee, O Lord.

(По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 L ord, hear my voice: let thine ears be attentive to the voice of my supplications.

Господи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

3 I f thou, Lord, shouldest mark iniquities, O Lord, who shall stand?

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

4 B ut there is forgiveness with thee, that thou mayest be feared.

При Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

5 I wait for the Lord, my soul doth wait, and in his word do I hope.

Чакам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

6 M y soul waiteth for the Lord more than they that watch for the morning: I say, more than they that watch for the morning.

Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

7 L et Israel hope in the Lord: for with the Lord there is mercy, and with him is plenteous redemption.

Нека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

8 A nd he shall redeem Israel from all his iniquities.

и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.