1 A nd Jacob dwelt in the land wherein his father was a stranger, in the land of Canaan.

А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

2 T hese are the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was feeding the flock with his brethren; and the lad was with the sons of Bilhah, and with the sons of Zilpah, his father's wives: and Joseph brought unto his father their evil report.

Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 N ow Israel loved Joseph more than all his children, because he was the son of his old age: and he made him a coat of many colours.

А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 A nd when his brethren saw that their father loved him more than all his brethren, they hated him, and could not speak peaceably unto him.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5 A nd Joseph dreamed a dream, and he told it his brethren: and they hated him yet the more.

А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

6 A nd he said unto them, Hear, I pray you, this dream which I have dreamed:

Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

7 F or, behold, we were binding sheaves in the field, and, lo, my sheaf arose, and also stood upright; and, behold, your sheaves stood round about, and made obeisance to my sheaf.

Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 A nd his brethren said to him, Shalt thou indeed reign over us? or shalt thou indeed have dominion over us? And they hated him yet the more for his dreams, and for his words.

А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 A nd he dreamed yet another dream, and told it his brethren, and said, Behold, I have dreamed a dream more; and, behold, the sun and the moon and the eleven stars made obeisance to me.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 A nd he told it to his father, and to his brethren: and his father rebuked him, and said unto him, What is this dream that thou hast dreamed? Shall I and thy mother and thy brethren indeed come to bow down ourselves to thee to the earth?

Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 A nd his brethren envied him; but his father observed the saying.

И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

12 A nd his brethren went to feed their father's flock in Shechem.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 A nd Israel said unto Joseph, Do not thy brethren feed the flock in Shechem? come, and I will send thee unto them. And he said to him, Here am I.

Израел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

14 A nd he said to him, Go, I pray thee, see whether it be well with thy brethren, and well with the flocks; and bring me word again. So he sent him out of the vale of Hebron, and he came to Shechem.

И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

15 A nd a certain man found him, and, behold, he was wandering in the field: and the man asked him, saying, What seekest thou?

И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

16 A nd he said, I seek my brethren: tell me, I pray thee, where they feed their flocks.

А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

17 A nd the man said, They are departed hence; for I heard them say, Let us go to Dothan. And Joseph went after his brethren, and found them in Dothan.

И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 A nd when they saw him afar off, even before he came near unto them, they conspired against him to slay him.

А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19 A nd they said one to another, Behold, this dreamer cometh.

Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 C ome now therefore, and let us slay him, and cast him into some pit, and we will say, Some evil beast hath devoured him: and we shall see what will become of his dreams.

Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 A nd Reuben heard it, and he delivered him out of their hands; and said, Let us not kill him.

Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

22 A nd Reuben said unto them, Shed no blood, but cast him into this pit that is in the wilderness, and lay no hand upon him; that he might rid him out of their hands, to deliver him to his father again.

Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 A nd it came to pass, when Joseph was come unto his brethren, that they stript Joseph out of his coat, his coat of many colours that was on him;

И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 A nd they took him, and cast him into a pit: and the pit was empty, there was no water in it.

Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 A nd they sat down to eat bread: and they lifted up their eyes and looked, and, behold, a company of Ishmeelites came from Gilead with their camels bearing spicery and balm and myrrh, going to carry it down to Egypt.

После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 A nd Judah said unto his brethren, What profit is it if we slay our brother, and conceal his blood?

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 C ome, and let us sell him to the Ishmeelites, and let not our hand be upon him; for he is our brother and our flesh. And his brethren were content.

Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 T hen there passed by Midianites merchantmen; and they drew and lifted up Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ishmeelites for twenty pieces of silver: and they brought Joseph into Egypt.

Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

29 A nd Reuben returned unto the pit; and, behold, Joseph was not in the pit; and he rent his clothes.

А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 A nd he returned unto his brethren, and said, The child is not; and I, whither shall I go?

Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

31 A nd they took Joseph's coat, and killed a kid of the goats, and dipped the coat in the blood;

Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32 A nd they sent the coat of many colours, and they brought it to their father; and said, This have we found: know now whether it be thy son's coat or no.

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 A nd he knew it, and said, It is my son's coat; an evil beast hath devoured him; Joseph is without doubt rent in pieces.

И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 A nd Jacob rent his clothes, and put sackcloth upon his loins, and mourned for his son many days.

И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

35 A nd all his sons and all his daughters rose up to comfort him; but he refused to be comforted; and he said, For I will go down into the grave unto my son mourning. Thus his father wept for him.

Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 A nd the Midianites sold him into Egypt unto Potiphar, an officer of Pharaoh's, and captain of the guard.

А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.