1 N ow Jacob lived in the land where his father had sojourned, in the land of Canaan.

А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

2 T hese are the records of the generations of Jacob. Joseph, when seventeen years of age, was pasturing the flock with his brothers while he was still a youth, along with the sons of Bilhah and the sons of Zilpah, his father’s wives. And Joseph brought back a bad report about them to their father.

Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 N ow Israel loved Joseph more than all his sons, because he was the son of his old age; and he made him a varicolored tunic.

А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 H is brothers saw that their father loved him more than all his brothers; and so they hated him and could not speak to him on friendly terms.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5 T hen Joseph had a dream, and when he told it to his brothers, they hated him even more.

А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

6 H e said to them, “Please listen to this dream which I have had;

Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

7 f or behold, we were binding sheaves in the field, and lo, my sheaf rose up and also stood erect; and behold, your sheaves gathered around and bowed down to my sheaf.”

Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 T hen his brothers said to him, “ Are you actually going to reign over us? Or are you really going to rule over us?” So they hated him even more for his dreams and for his words.

А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 N ow he had still another dream, and related it to his brothers, and said, “Lo, I have had still another dream; and behold, the sun and the moon and eleven stars were bowing down to me.”

А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 H e related it to his father and to his brothers; and his father rebuked him and said to him, “What is this dream that you have had? Shall I and your mother and your brothers actually come to bow ourselves down before you to the ground?”

Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 H is brothers were jealous of him, but his father kept the saying in mind.

И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

12 T hen his brothers went to pasture their father’s flock in Shechem.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 I srael said to Joseph, “Are not your brothers pasturing the flock in Shechem? Come, and I will send you to them.” And he said to him, “ I will go.”

Израел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

14 T hen he said to him, “Go now and see about the welfare of your brothers and the welfare of the flock, and bring word back to me.” So he sent him from the valley of Hebron, and he came to Shechem.

И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

15 A man found him, and behold, he was wandering in the field; and the man asked him, “ What are you looking for?”

И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

16 H e said, “I am looking for my brothers; please tell me where they are pasturing the flock.”

А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

17 T hen the man said, “They have moved from here; for I heard them say, ‘Let us go to Dothan.’” So Joseph went after his brothers and found them at Dothan. The Plot against Joseph

И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 W hen they saw him from a distance and before he came close to them, they plotted against him to put him to death.

А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19 T hey said to one another, “ Here comes this dreamer!

Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 N ow then, come and let us kill him and throw him into one of the pits; and we will say, ‘A wild beast devoured him.’ Then let us see what will become of his dreams!”

Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 B ut Reuben heard this and rescued him out of their hands and said, “Let us not take his life.”

Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

22 R euben further said to them, “Shed no blood. Throw him into this pit that is in the wilderness, but do not lay hands on him”—that he might rescue him out of their hands, to restore him to his father.

Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 S o it came about, when Joseph reached his brothers, that they stripped Joseph of his tunic, the varicolored tunic that was on him;

И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 a nd they took him and threw him into the pit. Now the pit was empty, without any water in it.

Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 T hen they sat down to eat a meal. And as they raised their eyes and looked, behold, a caravan of Ishmaelites was coming from Gilead, with their camels bearing aromatic gum and balm and myrrh, on their way to bring them down to Egypt.

После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 J udah said to his brothers, “What profit is it for us to kill our brother and cover up his blood?

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 C ome and let us sell him to the Ishmaelites and not lay our hands on him, for he is our brother, our own flesh.” And his brothers listened to him.

Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 T hen some Midianite traders passed by, so they pulled him up and lifted Joseph out of the pit, and sold him to the Ishmaelites for twenty shekels of silver. Thus they brought Joseph into Egypt.

Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

29 N ow Reuben returned to the pit, and behold, Joseph was not in the pit; so he tore his garments.

А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 H e returned to his brothers and said, “ The boy is not there; as for me, where am I to go?”

Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

31 S o they took Joseph’s tunic, and slaughtered a male goat and dipped the tunic in the blood;

Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32 a nd they sent the varicolored tunic and brought it to their father and said, “We found this; please examine it to see whether it is your son’s tunic or not.”

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 T hen he examined it and said, “It is my son’s tunic. A wild beast has devoured him; Joseph has surely been torn to pieces!”

И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 S o Jacob tore his clothes, and put sackcloth on his loins and mourned for his son many days.

И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

35 T hen all his sons and all his daughters arose to comfort him, but he refused to be comforted. And he said, “Surely I will go down to Sheol in mourning for my son.” So his father wept for him.

Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 M eanwhile, the Midianites sold him in Egypt to Potiphar, Pharaoh’s officer, the captain of the bodyguard.

А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.