1 I t came about in the sixth year, on the fifth day of the sixth month, as I was sitting in my house with the elders of Judah sitting before me, that the hand of the Lord God fell on me there.

А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

2 T hen I looked, and behold, a likeness as the appearance of a man; from His loins and downward there was the appearance of fire, and from His loins and upward the appearance of brightness, like the appearance of glowing metal.

Погледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

3 H e stretched out the form of a hand and caught me by a lock of my head; and the Spirit lifted me up between earth and heaven and brought me in the visions of God to Jerusalem, to the entrance of the north gate of the inner court, where the seat of the idol of jealousy, which provokes to jealousy, was located.

Той простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността - идол, който предизвиква ревнуване.

4 A nd behold, the glory of the God of Israel was there, like the appearance which I saw in the plain.

Славата на Израелевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

5 T hen He said to me, “Son of man, raise your eyes now toward the north.” So I raised my eyes toward the north, and behold, to the north of the altar gate was this idol of jealousy at the entrance.

Тогава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол - възбудител на ревност.

6 A nd He said to me, “Son of man, do you see what they are doing, the great abominations which the house of Israel are committing here, so that I would be far from My sanctuary? But yet you will see still greater abominations.”

Той ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? - Големите мерзости, които Израелевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

7 T hen He brought me to the entrance of the court, and when I looked, behold, a hole in the wall.

И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

8 H e said to me, “Son of man, now dig through the wall.” So I dug through the wall, and behold, an entrance.

Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

9 A nd He said to me, “Go in and see the wicked abominations that they are committing here.”

Той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

10 S o I entered and looked, and behold, every form of creeping things and beasts and detestable things, with all the idols of the house of Israel, were carved on the wall all around.

И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израелевия дом, изобразени на стената открай докрай.

11 S tanding in front of them were seventy elders of the house of Israel, with Jaazaniah the son of Shaphan standing among them, each man with his censer in his hand and the fragrance of the cloud of incense rising.

Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израелевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

12 T hen He said to me, “Son of man, do you see what the elders of the house of Israel are committing in the dark, each man in the room of his carved images? For they say, ‘ The Lord does not see us; the Lord has forsaken the land.’”

Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израелевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

13 A nd He said to me, “Yet you will see still greater abominations which they are committing.”

Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

14 T hen He brought me to the entrance of the gate of the Lord’s house which was toward the north; and behold, women were sitting there weeping for Tammuz.

Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

15 H e said to me, “Do you see this, son of man? Yet you will see still greater abominations than these.”

Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

16 T hen He brought me into the inner court of the Lord’s house. And behold, at the entrance to the temple of the Lord, between the porch and the altar, were about twenty-five men with their backs to the temple of the Lord and their faces toward the east; and they were prostrating themselves eastward toward the sun.

После ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

17 H e said to me, “Do you see this, son of man? Is it too light a thing for the house of Judah to commit the abominations which they have committed here, that they have filled the land with violence and provoked Me repeatedly? For behold, they are putting the twig to their nose.

Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

18 T herefore, I indeed will deal in wrath. My eye will have no pity nor will I spare; and though they cry in My ears with a loud voice, yet I will not listen to them.”

Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.