1 N ow it came about in the days when the judges governed, that there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehem in Judah went to sojourn in the land of Moab with his wife and his two sons.

В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

2 T he name of the man was Elimelech, and the name of his wife, Naomi; and the names of his two sons were Mahlon and Chilion, Ephrathites of Bethlehem in Judah. Now they entered the land of Moab and remained there.

Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

3 T hen Elimelech, Naomi’s husband, died; and she was left with her two sons.

Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

4 T hey took for themselves Moabite women as wives; the name of the one was Orpah and the name of the other Ruth. And they lived there about ten years.

И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

5 T hen both Mahlon and Chilion also died, and the woman was bereft of her two children and her husband.

След това Маалон и Хелеон умряха - и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

6 T hen she arose with her daughters-in-law that she might return from the land of Moab, for she had heard in the land of Moab that the Lord had visited His people in giving them food.

След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

7 S o she departed from the place where she was, and her two daughters-in-law with her; and they went on the way to return to the land of Judah.

И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

8 A nd Naomi said to her two daughters-in-law, “Go, return each of you to her mother’s house. May the Lord deal kindly with you as you have dealt with the dead and with me.

Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

9 M ay the Lord grant that you may find rest, each in the house of her husband.” Then she kissed them, and they lifted up their voices and wept.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

10 A nd they said to her, “ No, but we will surely return with you to your people.”

След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

11 B ut Naomi said, “Return, my daughters. Why should you go with me? Have I yet sons in my womb, that they may be your husbands?

Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 R eturn, my daughters! Go, for I am too old to have a husband. If I said I have hope, if I should even have a husband tonight and also bear sons,

Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

13 w ould you therefore wait until they were grown? Would you therefore refrain from marrying? No, my daughters; for it is harder for me than for you, for the hand of the Lord has gone forth against me.” Ruth’s Loyalty

вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

14 A nd they lifted up their voices and wept again; and Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clung to her.

А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

15 T hen she said, “Behold, your sister-in-law has gone back to her people and her gods; return after your sister-in-law.”

Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

16 B ut Ruth said, “Do not urge me to leave you or turn back from following you; for where you go, I will go, and where you lodge, I will lodge. Your people shall be my people, and your God, my God.

А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог.

17 W here you die, I will die, and there I will be buried. Thus may the Lord do to me, and worse, if anything but death parts you and me.”

Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

18 W hen she saw that she was determined to go with her, she said no more to her.

Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

19 S o they both went until they came to Bethlehem. And when they had come to Bethlehem, all the city was stirred because of them, and the women said, “Is this Naomi?”

И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

20 S he said to them, “Do not call me Naomi; call me Mara, for the Almighty has dealt very bitterly with me.

А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният много ме огорчи.

21 I went out full, but the Lord has brought me back empty. Why do you call me Naomi, since the Lord has witnessed against me and the Almighty has afflicted me?”

Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

22 S o Naomi returned, and with her Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, who returned from the land of Moab. And they came to Bethlehem at the beginning of barley harvest.

Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.