1 N ow it came about in the days when the judges governed, that there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehem in Judah went to sojourn in the land of Moab with his wife and his two sons.

В Дните когато съдиите съдеха, настана глад на земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

2 T he name of the man was Elimelech, and the name of his wife, Naomi; and the names of his two sons were Mahlon and Chilion, Ephrathites of Bethlehem in Judah. Now they entered the land of Moab and remained there.

Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

3 T hen Elimelech, Naomi’s husband, died; and she was left with her two sons.

И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

4 T hey took for themselves Moabite women as wives; the name of the one was Orpah and the name of the other Ruth. And they lived there about ten years.

И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

5 T hen both Mahlon and Chilion also died, and the woman was bereft of her two children and her husband.

Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

6 T hen she arose with her daughters-in-law that she might return from the land of Moab, for she had heard in the land of Moab that the Lord had visited His people in giving them food.

След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

7 S o she departed from the place where she was, and her two daughters-in-law with her; and they went on the way to return to the land of Judah.

И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете и снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

8 A nd Naomi said to her two daughters-in-law, “Go, return each of you to her mother’s house. May the Lord deal kindly with you as you have dealt with the dead and with me.

Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпихте към умрелите и към мене.

9 M ay the Lord grant that you may find rest, each in the house of her husband.” Then she kissed them, and they lifted up their voices and wept.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10 A nd they said to her, “ No, but we will surely return with you to your people.”

И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11 B ut Naomi said, “Return, my daughters. Why should you go with me? Have I yet sons in my womb, that they may be your husbands?

Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 R eturn, my daughters! Go, for I am too old to have a husband. If I said I have hope, if I should even have a husband tonight and also bear sons,

Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родих синове,

13 w ould you therefore wait until they were grown? Would you therefore refrain from marrying? No, my daughters; for it is harder for me than for you, for the hand of the Lord has gone forth against me.” Ruth’s Loyalty

вие бихте ли ги чакали догде пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14 A nd they lifted up their voices and wept again; and Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clung to her.

А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15 T hen she said, “Behold, your sister-in-law has gone back to her people and her gods; return after your sister-in-law.”

Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16 B ut Ruth said, “Do not urge me to leave you or turn back from following you; for where you go, I will go, and where you lodge, I will lodge. Your people shall be my people, and your God, my God.

А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17 W here you die, I will die, and there I will be buried. Thus may the Lord do to me, and worse, if anything but death parts you and me.”

гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18 W hen she saw that she was determined to go with her, she said no more to her.

И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

19 S o they both went until they came to Bethlehem. And when they had come to Bethlehem, all the city was stirred because of them, and the women said, “Is this Naomi?”

И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

20 S he said to them, “Do not call me Naomi; call me Mara, for the Almighty has dealt very bitterly with me.

А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин наричайте ме Мара+ защото Всесилният ме твърде огорчи.

21 I went out full, but the Lord has brought me back empty. Why do you call me Naomi, since the Lord has witnessed against me and the Almighty has afflicted me?”

Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

22 S o Naomi returned, and with her Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, who returned from the land of Moab. And they came to Bethlehem at the beginning of barley harvest.

Така се върна Ноемин, и със снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жътва.