1 “ Why are times not stored up by the Almighty, And why do those who know Him not see His days?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 “ Some remove the landmarks; They seize and devour flocks.

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 “ They drive away the donkeys of the orphans; They take the widow’s ox for a pledge.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 “ They push the needy aside from the road; The poor of the land are made to hide themselves altogether.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 “ Behold, as wild donkeys in the wilderness They go forth seeking food in their activity, As bread for their children in the desert.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 “ They harvest their fodder in the field And glean the vineyard of the wicked.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 “ They spend the night naked, without clothing, And have no covering against the cold.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 “ They are wet with the mountain rains And hug the rock for want of a shelter.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 “ Others snatch the orphan from the breast, And against the poor they take a pledge.

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 “ They cause the poor to go about naked without clothing, And they take away the sheaves from the hungry.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 “ Within the walls they produce oil; They tread wine presses but thirst.

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 “ From the city men groan, And the souls of the wounded cry out; Yet God does not pay attention to folly.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 “ Others have been with those who rebel against the light; They do not want to know its ways Nor abide in its paths.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 “ The murderer arises at dawn; He kills the poor and the needy, And at night he is as a thief.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 “ The eye of the adulterer waits for the twilight, Saying, ‘No eye will see me.’ And he disguises his face.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 “ In the dark they dig into houses, They shut themselves up by day; They do not know the light.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 “ For the morning is the same to him as thick darkness, For he is familiar with the terrors of thick darkness.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 “ They are insignificant on the surface of the water; Their portion is cursed on the earth. They do not turn toward the vineyards.

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 “ Drought and heat consume the snow waters, So does Sheol those who have sinned.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

20 “ A mother will forget him; The worm feeds sweetly till he is no longer remembered. And wickedness will be broken like a tree.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 “ He wrongs the barren woman And does no good for the widow.

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 “ But He drags off the valiant by His power; He rises, but no one has assurance of life.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 “ He provides them with security, and they are supported; And His eyes are on their ways.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 “ They are exalted a little while, then they are gone; Moreover, they are brought low and like everything gathered up; Even like the heads of grain they are cut off.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 “ Now if it is not so, who can prove me a liar, And make my speech worthless?”

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?