1 I am the man who has seen affliction Because of the rod of His wrath.

Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 H e has driven me and made me walk In darkness and not in light.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 S urely against me He has turned His hand Repeatedly all the day.

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 H e has caused my flesh and my skin to waste away, He has broken my bones.

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 H e has besieged and encompassed me with bitterness and hardship.

Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

6 I n dark places He has made me dwell, Like those who have long been dead.

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 H e has walled me in so that I cannot go out; He has made my chain heavy.

Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 E ven when I cry out and call for help, He shuts out my prayer.

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 H e has blocked my ways with hewn stone; He has made my paths crooked.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 H e is to me like a bear lying in wait, Like a lion in secret places.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 H e has turned aside my ways and torn me to pieces; He has made me desolate.

Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

12 H e bent His bow And set me as a target for the arrow.

Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

13 H e made the arrows of His quiver To enter into my inward parts.

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 I have become a laughingstock to all my people, Their mocking song all the day.

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 H e has filled me with bitterness, He has made me drunk with wormwood.

Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.

16 H e has broken my teeth with gravel; He has made me cower in the dust.

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 M y soul has been rejected from peace; I have forgotten happiness.

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 S o I say, “My strength has perished, And so has my hope from the Lord.” Hope of Relief in God’s Mercy

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 R emember my affliction and my wandering, the wormwood and bitterness.

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 S urely my soul remembers And is bowed down within me.

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 T his I recall to my mind, Therefore I have hope.

Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;

22 T he Lord’s lovingkindnesses indeed never cease, For His compassions never fail.

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 T hey are new every morning; Great is Your faithfulness.

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 “ The Lord is my portion,” says my soul, “Therefore I have hope in Him.”

Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

25 T he Lord is good to those who wait for Him, To the person who seeks Him.

Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

26 I t is good that he waits silently For the salvation of the Lord.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

27 I t is good for a man that he should bear The yoke in his youth.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 L et him sit alone and be silent Since He has laid it on him.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 L et him put his mouth in the dust, Perhaps there is hope.

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 L et him give his cheek to the smiter, Let him be filled with reproach.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 F or the Lord will not reject forever,

Защото Господ не отхвърля до века.

32 F or if He causes grief, Then He will have compassion According to His abundant lovingkindness.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 F or He does not afflict willingly Or grieve the sons of men.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 T o crush under His feet All the prisoners of the land,

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 T o deprive a man of justice In the presence of the Most High,

Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

36 T o defraud a man in his lawsuit— Of these things the Lord does not approve.

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 W ho is there who speaks and it comes to pass, Unless the Lord has commanded it ?

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 I s it not from the mouth of the Most High That both good and ill go forth?

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 W hy should any living mortal, or any man, Offer complaint in view of his sins?

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 L et us examine and probe our ways, And let us return to the Lord.

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 W e lift up our heart and hands Toward God in heaven;

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

42 W e have transgressed and rebelled, You have not pardoned.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 Y ou have covered Yourself with anger And pursued us; You have slain and have not spared.

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 Y ou have covered Yourself with a cloud So that no prayer can pass through.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 Y ou have made us mere offscouring and refuse In the midst of the peoples.

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 A ll our enemies have opened their mouths against us.

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 P anic and pitfall have befallen us, Devastation and destruction;

Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 M y eyes run down with streams of water Because of the destruction of the daughter of my people.

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 M y eyes pour down unceasingly, Without stopping,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

50 U ntil the Lord looks down And sees from heaven.

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 M y eyes bring pain to my soul Because of all the daughters of my city.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 M y enemies without cause Hunted me down like a bird;

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 T hey have silenced me in the pit And have placed a stone on me.

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 W aters flowed over my head; I said, “I am cut off!”

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 I called on Your name, O Lord, Out of the lowest pit.

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Y ou have heard my voice, “ Do not hide Your ear from my prayer for relief, From my cry for help.”

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 Y ou drew near when I called on You; You said, “ Do not fear!”

Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

58 O Lord, You have pleaded my soul’s cause; You have redeemed my life.

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 O Lord, You have seen my oppression; Judge my case.

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 Y ou have seen all their vengeance, All their schemes against me.

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Y ou have heard their reproach, O Lord, All their schemes against me.

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 T he lips of my assailants and their whispering Are against me all day long.

Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

63 L ook on their sitting and their rising; I am their mocking song.

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 Y ou will recompense them, O Lord, According to the work of their hands.

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 Y ou will give them hardness of heart, Your curse will be on them.

Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 Y ou will pursue them in anger and destroy them From under the heavens of the Lord!

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.