1 N ow when David had passed a little beyond the summit, behold, Ziba the servant of Mephibosheth met him with a couple of saddled donkeys, and on them were two hundred loaves of bread, a hundred clusters of raisins, a hundred summer fruits, and a jug of wine.

И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.

2 T he king said to Ziba, “Why do you have these?” And Ziba said, “ The donkeys are for the king’s household to ride, and the bread and summer fruit for the young men to eat, and the wine, for whoever is faint in the wilderness to drink.”

И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

3 T hen the king said, “And where is your master’s son?” And Ziba said to the king, “Behold, he is staying in Jerusalem, for he said, ‘Today the house of Israel will restore the kingdom of my father to me.’”

Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4 S o the king said to Ziba, “Behold, all that belongs to Mephibosheth is yours.” And Ziba said, “I prostrate myself; let me find favor in your sight, O my lord, the king!” David Is Cursed

И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

5 W hen King David came to Bahurim, behold, there came out from there a man of the family of the house of Saul whose name was Shimei, the son of Gera; he came out cursing continually as he came.

А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

6 H e threw stones at David and at all the servants of King David; and all the people and all the mighty men were at his right hand and at his left.

И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.

7 T hus Shimei said when he cursed, “Get out, get out, you man of bloodshed, and worthless fellow!

И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

8 T he Lord has returned upon you all the bloodshed of the house of Saul, in whose place you have reigned; and the Lord has given the kingdom into the hand of your son Absalom. And behold, you are taken in your own evil, for you are a man of bloodshed!”

Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

9 T hen Abishai the son of Zeruiah said to the king, “Why should this dead dog curse my lord the king? Let me go over now and cut off his head.”

Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

10 B ut the king said, “ What have I to do with you, O sons of Zeruiah? If he curses, and if the Lord has told him, ‘Curse David,’ then who shall say, ‘Why have you done so?’”

А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?

11 T hen David said to Abishai and to all his servants, “Behold, my son who came out from me seeks my life; how much more now this Benjamite? Let him alone and let him curse, for the Lord has told him.

Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.

12 P erhaps the Lord will look on my affliction and return good to me instead of his cursing this day.”

Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 S o David and his men went on the way; and Shimei went along on the hillside parallel with him and as he went he cursed and cast stones and threw dust at him.

И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

14 T he king and all the people who were with him arrived weary and he refreshed himself there. Absalom Enters Jerusalem

И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

15 T hen Absalom and all the people, the men of Israel, entered Jerusalem, and Ahithophel with him.

Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.

16 N ow it came about when Hushai the Archite, David’s friend, came to Absalom, that Hushai said to Absalom, “ Long live the king! Long live the king!”

И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

17 A bsalom said to Hushai, “Is this your loyalty to your friend? Why did you not go with your friend?”

А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

18 T hen Hushai said to Absalom, “No! For whom the Lord, this people, and all the men of Israel have chosen, his I will be, and with him I will remain.

И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 B esides, whom should I serve? Should I not serve in the presence of his son? As I have served in your father’s presence, so I will be in your presence.”

При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми ? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

20 T hen Absalom said to Ahithophel, “Give your advice. What shall we do?”

Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

21 A hithophel said to Absalom, “ Go in to your father’s concubines, whom he has left to keep the house; then all Israel will hear that you have made yourself odious to your father. The hands of all who are with you will also be strengthened.”

И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.

22 S o they pitched a tent for Absalom on the roof, and Absalom went in to his father’s concubines in the sight of all Israel.

Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

23 T he advice of Ahithophel, which he gave in those days, was as if one inquired of the word of God; so was all the advice of Ahithophel regarded by both David and Absalom.

А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.