1 N ow when David had passed a little beyond the summit, behold, Ziba the servant of Mephibosheth met him with a couple of saddled donkeys, and on them were two hundred loaves of bread, a hundred clusters of raisins, a hundred summer fruits, and a jug of wine.

Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино.

2 T he king said to Ziba, “Why do you have these?” And Ziba said, “ The donkeys are for the king’s household to ride, and the bread and summer fruit for the young men to eat, and the wine, for whoever is faint in the wilderness to drink.”

Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове - за да ги ядат момците, а виното - за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.

3 T hen the king said, “And where is your master’s son?” And Ziba said to the king, “Behold, he is staying in Jerusalem, for he said, ‘Today the house of Israel will restore the kingdom of my father to me.’”

Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израелевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

4 S o the king said to Ziba, “Behold, all that belongs to Mephibosheth is yours.” And Ziba said, “I prostrate myself; let me find favor in your sight, O my lord, the king!” David Is Cursed

Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.

5 W hen King David came to Bahurim, behold, there came out from there a man of the family of the house of Saul whose name was Shimei, the son of Gera; he came out cursing continually as he came.

А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше.

6 H e threw stones at David and at all the servants of King David; and all the people and all the mighty men were at his right hand and at his left.

И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.

7 T hus Shimei said when he cursed, “Get out, get out, you man of bloodshed, and worthless fellow!

Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико!

8 T he Lord has returned upon you all the bloodshed of the house of Saul, in whose place you have reigned; and the Lord has given the kingdom into the hand of your son Absalom. And behold, you are taken in your own evil, for you are a man of bloodshed!”

Господ докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец.

9 T hen Abishai the son of Zeruiah said to the king, “Why should this dead dog curse my lord the king? Let me go over now and cut off his head.”

Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата.

10 B ut the king said, “ What have I to do with you, O sons of Zeruiah? If he curses, and if the Lord has told him, ‘Curse David,’ then who shall say, ‘Why have you done so?’”

А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така?

11 T hen David said to Abishai and to all his servants, “Behold, my son who came out from me seeks my life; how much more now this Benjamite? Let him alone and let him curse, for the Lord has told him.

Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото Господ му е заповядал.

12 P erhaps the Lord will look on my affliction and return good to me instead of his cursing this day.”

Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.

13 S o David and his men went on the way; and Shimei went along on the hillside parallel with him and as he went he cursed and cast stones and threw dust at him.

И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.

14 T he king and all the people who were with him arrived weary and he refreshed himself there. Absalom Enters Jerusalem

А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.

15 T hen Absalom and all the people, the men of Israel, entered Jerusalem, and Ahithophel with him.

В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израелевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него.

16 N ow it came about when Hushai the Archite, David’s friend, came to Absalom, that Hushai said to Absalom, “ Long live the king! Long live the king!”

И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!

17 A bsalom said to Hushai, “Is this your loyalty to your friend? Why did you not go with your friend?”

А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?

18 T hen Hushai said to Absalom, “No! For whom the Lord, this people, and all the men of Israel have chosen, his I will be, and with him I will remain.

Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото Господ и този народ, и всички Израелеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

19 B esides, whom should I serve? Should I not serve in the presence of his son? As I have served in your father’s presence, so I will be in your presence.”

При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми ? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.

20 T hen Absalom said to Ahithophel, “Give your advice. What shall we do?”

Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.

21 A hithophel said to Absalom, “ Go in to your father’s concubines, whom he has left to keep the house; then all Israel will hear that you have made yourself odious to your father. The hands of all who are with you will also be strengthened.”

И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израел, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб.

22 S o they pitched a tent for Absalom on the roof, and Absalom went in to his father’s concubines in the sight of all Israel.

И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израел.

23 T he advice of Ahithophel, which he gave in those days, was as if one inquired of the word of God; so was all the advice of Ahithophel regarded by both David and Absalom.

А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.