1 “ I loathe my own life; I will give full vent to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 “ I will say to God, ‘ Do not condemn me; Let me know why You contend with me.

Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 ‘ Is it right for You indeed to oppress, To reject the labor of Your hands, And to look favorably on the schemes of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 ‘ Have You eyes of flesh? Or do You see as a man sees?

Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 ‘ Are Your days as the days of a mortal, Or Your years as man’s years,

Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 T hat You should seek for my guilt And search after my sin?

че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 ‘ According to Your knowledge I am indeed not guilty, Yet there is no deliverance from Your hand.

при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 ‘ Your hands fashioned and made me altogether, And would You destroy me?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 ‘ Remember now, that You have made me as clay; And would You turn me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 ‘ Did You not pour me out like milk And curdle me like cheese;

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 C lothe me with skin and flesh, And knit me together with bones and sinews?

С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 ‘ You have granted me life and lovingkindness; And Your care has preserved my spirit.

живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 ‘ Yet these things You have concealed in Your heart; I know that this is within You:

Но при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sin, then You would take note of me, And would not acquit me of my guilt.

ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 ‘ If I am wicked, woe to me! And if I am righteous, I dare not lift up my head. I am sated with disgrace and conscious of my misery.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 ‘ Should my head be lifted up, You would hunt me like a lion; And again You would show Your power against me.

защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 ‘ You renew Your witnesses against me And increase Your anger toward me; Hardship after hardship is with me.

Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 ‘ Why then have You brought me out of the womb? Would that I had died and no eye had seen me!

И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 ‘ I should have been as though I had not been, Carried from womb to tomb.’

бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 “ Would He not let my few days alone? Withdraw from me that I may have a little cheer

Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 B efore I go— and I shall not return— To the land of darkness and deep shadow,

Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 T he land of utter gloom as darkness itself, Of deep shadow without order, And which shines as the darkness.”

земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.